Ето го могъщият сокол-
спуска се към онзи кол,
гдето славейчето пее,
а в ноктите му то немее
и проплаква ужасено с глас:
- Ах, соколе, що направих аз,
та си губя младостта,
а сега настъпва пролетта?
- Ти си моята закуска вкусна
и затуй не ще те пусна...
Но намеси се човекът сръчен
и по начина изкусен - ръчен
славейчето той освободи
и спаси го от беди.
Силата в света вилнее
и пред нея всеки леденее,
но кога ли в земните ни широти
най-накрая ще се укроти?
Публикувано от railleuse на 17.12.2004 @ 16:12:55