автор: secret_rose

Понякога тъгувам на брега
загледана в останките на вятъра
и бялото бълбукане на хората.
Тъгувам по един отминал спомен:
в чертицата душевен хоризонт
изгубваща се призрачна фрегата.
Къде ли се стопи без колебание
най - нежното пиратство на сърцето?
И колко ли е тежък всеки вдъх
когато пред очите ти расте
едно небе
без брегове и пристан.