автор: Elling

Колко нощи ще я мислиш
и ще я сънуваш с писък?
Още ли се чудиш спиш ли
или препрочиташ оня списък,
дето нявга си го писал,
а сега е глух и плосък
и изгубил своя смисъл?
Ние сме деца от восък.

Колко всъщност ще потъваш
в минало море от тиня?
Докога наведен ще се сгъваш
във живот под карантина?
Мракът ще погълне всеки
отговор на глупави въпроси
и дори под скъпи дрехи -
ние сме деца от восък.

Ставай, тръгвай, продължавай...
Лесни думи, но фалшиви,
болката гризе и не прощава
на сърцето счупено накриво.
Зимата пристига триумфално,
милост, който иска - нека проси,
но за нас е смешно и банално -
ние сме деца от восък.
Мъртвите деца от восък.