автор: HUDOGNIKA

Смехът отново настани се
в килия за осъдени души.
Животът тъжен отлъчи го
за по-добри човешки дни.

Но както тръгнало е се не знае,
кога красивото ще победи.
Смехът забравен ще си трае
и хората ще давят се в сълзи.

Че само те за болката останали
на тялото даряват живинка...,
защото знаят-още плачат ли-
душата дава на живото топлнка.

А тя макар и дъно стигнала
ще сгрее на надеждата духа.
и той в сълзата от мечта избликнала
ще върне радостта в очите на смеха.

И неговият звън отново ще залее
килия за осъдени души...
Животът със мечта си ще запее
за по-добри човешки дни

Смехът очаква ги в килия
за осъдени души...