Щуротворение
Обичам пълноликата Луна,
с трапчинки като весело момиче.
Надникне ли в прозореца ми тя,
показва ми, че също ме обича.
Но снощи дълго в облака се кри.
От него щом измъкна се накрая,
видях нащърбените ѝ черти.
Отхапали от нея! Кой? Не зная.
Попитах Гугъл. Той ми обясни,
че затъмнението е частично,
че нищо хубостта ѝ не грози -
явление било астрономично.
Едно не мога аз да разбера:
и в Космоса ли борят се за слава?
Красавица е нашата Земя,
защо ѝ трябва друг да затъмнява?
Нещастен бях за своята Луна.
А тя след час над облака брадясал
отново цяла ярко засия.
Бе топъл ден. Май нещо съм слънчасал...