автор: apostola

На гръб полегнал сред житата
в една прекрасна лятна нощ,
дочух аз шепот на листата-
изящен песенен разкош.

Залисан в звездното броене
на мигащите там звезди,
почувствах вечното роене
и на божествени следи.

Загледан горе в небесата-
отшелник аз пък и четец,
настръхвах пак от чудесата
и на Вселенския отец.

И във бездънното пространство
на тоз безкраен божи свод,
потънах аз във сложно тайнство
с неразгадан от мене код.

Закрачил в поднебесна нива,
дочух аз песен на щурец.
И в тази вечер тъй красива
се радвах, че не съм слепец.