автор: iren5

Август, казват, е на годината следобеда,
(а с лятото сякаш преди малко се (с)улучихме).
Пък времето бързало вече да се разделяме,
(хората почнали по селата да си кърпят улуците).

Ще свърши и август. Далече е следващото лято.
Нежно, безсилно, любовно морето в себе ще пазя.
В стихове с него ще си говоря… (познато).
Разстоянието така и не успях да намразя.

Ще чакам мига, в който при теб да се върна,
Любов моя! Море, ти мое (не)случено…
Мечтата си ми ти, за Душата ми - къща,
в която искам да вляза. Но днес е заключена.

...
Аз тръгвам. Една заблудена вълна
се разплиска, във мене, отляво…
Дали спомени, които със нокти дерат,
от нейната ласка сега ще отплават?