автор: HUDOGNIKA

Даром нищо не взех от живота.
Направих каквото можах...
Стъпвах на нищото да търся си квота,
но мойта истина така не разбрах.
Сега отчуждена от времето,хората,
сънувам спомени - душата боли.
Но мойта истина сломена от злобата
лъжата превърна в измамни игри.
Дали ще дочакам доброто и моята
мъничка истина от детство дошла
да спори със нищото,доказвайки своята
охлузена,страдаща човешка мечта...?
Даром нищо не взех от живота,
само сънувах миражния брод.
Моята истина не получи от вота,
моята истина е тъжен синкоп.