автор: pastirka

Миражът сънува надежда.
Сънят е убийствено кратък.
На светеща точка изглежда,
изтрита от мрака, но с лакът.

Сънят е с крила на светулка,
пришити към вик от Голгота.
Една виртуозна цигулка
без лък и без капещи ноти.

Небе с едрозъба тропоска,
изпило очите на болка.
Пространството - глухо и плоско -
засяло съня ми със троскот.

Изпращам писмото в безкрая
на тази миражна надежда
с молба: - Не изтривайте с лакът!
Духът ни в мечти се оглежда.