автор: LeoBedrosian

- Отпусни чепарето, така не им даваш да го атакуват – загорелият рибар с овехтяла моряшка шапка и избелял потник на сини райета профъфли фразата през цигарата в ъгъла на устата си. Бе нисък, шкембест и имаше вид на човек, на който може да се вярва.

Опърленото на подранилото априлско слънце момче с протрити гуменки поотпусна въдицата и затегли чепарето по-бавно, както го посъветва стария рибар. Късметът още не го бе навестил и в пластмасовата кофичка плуваше едно малко сафридче, което скоро щеше да белне корем. Озъбеният бетон на кея в Поморие бе пълен с изсъхнали водорасли, които бяха се сплъстили като зъбен камък между оредяващи старчески зъби. Натрапчивата смрад, която се носеше не бе изгонила рибарите и те замятаха такъма си сред пролетните пасажи сафрид. Някои от тях вече бяха понапълнили кофите с игриви рибки. Други ахмаци още се учеха да замятат чепаре и често се случваше да го оплетат във стърчащите арматури. Старият морски вълк, който сигурно бе роден с цигара в ъгъла на устните повдигаше плавно седем метровия си прът и пълнеше планомерно правоъгълното тенеке с риба. Стоянчо се чудеше как го прави. Сигурно мухите му са по-добри, казваше си момчето и замяташе старата бащина въдица с още по-голямо настървение.

- Я да ти видя чепарето, момче – премести цигарата в другия ъгъл на устата си той и със свободната си ръка хвана въдицата на Стоян когато я извади за пореден път празна – не ти е лош такъма. Сега ще ти покажа как се прави, дай!

Остави своя прът на кея и пое подадената му въдица. Момчето с готовност я предостъпи на знаещия и можещия и се приготви да научи важен урок по пролетен улов на сафрид с чепаре. Тук е момента да обясня какво представлява тоя начин за улов на пасажната риба за онези, които са далеч от тая материя. Използва се спинингова пръчка, макар опитния рибар да бе доказал, че има ефект и с достатъчно дълъг телескоп без макара. На края на линията се монтира типична морска тежест, която да позволи да се заметне поне на тридесет, четиридесет метра в морето. От нея, на равни интервали през около двадесет сантиметра се завързват десетина къси повода; на тях се монтира права морска кука, номер дванадесет или четиринадесет, която с помощта на едно сребристо перце, прикрепено за нея имитира малка рибка – деликатес за изгладнелия пролетен сафрид. Такъма се замята възможно най- навътре, като сафридния пасаж се търси близо до повърхността, където той активно се храни пролетно време. Трябва да отбележим, че понякога пасажът се намира много близо до брега, където водата е по-тиха и богата на храна. Това обяснява успеха на Бай Ставри, който „помпаше“ със своя телескоп до където стигаше дължината му и пълнеше поцинковането тенеке с риба.

- Като замяташ ще внимаваш да не прехвърлиш другите рибари. Така, сега изчакваш малко да потъне тежестта, но не повече от два-три метра.Затваряш скобата и подръпваш леко, та да се изпъне линията. Важното е да не теглиш равномерно, а постоянно да подръпваш. Малките рибки са много плашливи и никога не плуват само в една посока. Сам ще разбереш кога линията ти минава през пасажа. – Върхът на пръчаката удари два пъти и остана огънат – Ето ти и първите две „циганчета“. Около стотина грама са, но ще дойдат и по-едри. Когато усетиш първия удар забави малко. Явно вече си в пасажа. Има и други гладни циганчета. Сафрида никога не плува сам, от мене да го знаеш.

Бай Ставри навиваше макарата с вещината на стар познавач. Очите му бяха като две цепки, дали заради слънцето, или заради цигарения дим и сякаш провиждаха през морските проблясъци всяко движение на рибния пасаж. Късите, мускулести ръце с дълги руси косми бяха покрити с различни по цвят и големина петна от слънцето и държаха въдицата като познат и обичан инструмент. А той, инструмента вибрираше, играеше и натежаваше все повече след всеки нов удар.

- Сафридът днес е навътре. И аз трябваше да дойда със спининга, май се излъгах. – продължаваше да навива бай Ставри макарата на огънатата пръчка. Когато линията наближи кея Стоянчо вида най-вълнуващата риболовна гледка, която щеше да остане завинаги в съзнанието и често щеше да навестява сънищата му. В бистрите лазурни води изведнъж забляскаха няколко игриви силуета на уловените сафриди и накараха сърцето на младото момче да затрепка в такт с тях. Когато морският вълк извади улова с огънатата от тежестта му пръчка момчето с трепет наброи девет сребърни рибки със зеленикаво-жълт оттенък и правилна елипсовидна форма. И всичките хванати с едно единствено замятане. Тресяха се неистово и искаха да избегнат съдбата си, да се върнат в спокойните води на родното море, но уви. За тях беше късно…

- Хайде, сега ги откачи и замятай. Ако спазваш това, което ти казах ще видиш, че и ти ще хванеш риба – смигна му бай Ставри, всмукна дълбоко от фаса, който заплашваше да опърли рядката му небръсната брада и подържа въдицата докато развълнуваното момче откачи трептящите рибки и ги положи грижливо в топлата водица на кофичката си.

Момчето замята чепарето според указанията на опитния рибар и до към обяд кофичката му почти се бе напълнила. Когато баща му дойде да го вземе не повярва, че с изключение на онези девет рибки сина му бе хванал сам останалите. Вечерта беше весела и изпълнена с дима на прясно изпечен сафрид на скара. Бащата му сипа първата чаша бира и Стоян разбра, че вече е пълноправен член на семейството, щом може с въдицата си сам да го изхрани.


***

Минаха четиридесет и пет години. Стария кей на Поморие има нова настилка и на лъскавите му колчета са вързани ветроходни яхти под чийто сенници млади момичета и момчета пият студени коктейли. В края на кея, където няма толкова акостирали съдове млад дангалак замята своят скъп спининг и се опитва безуспешно да хване някой сафрид.

- Отпусни чепарето, така не им даваш да го атакуват – Стоян Велев, пенсиониран инженер корабостроител присяда на едно лъскаво колче и гледа опитите на дангалака с вещина и любопитство. Няма нужда да му проверява такъма, знаеше, че е безупречен.

- Мятам вече половин час и нищо! – оплаква се младока – няма я вече рибата, изчезна!

- Я подай въдицата, сега ще ти покажа как се прави.