Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kusatakle4ka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13685

Онлайн са:
Анонимни: 48
ХуЛитери: 6
Всичко: 54

Онлайн сега:
:: nironi
:: gorski
:: heel
:: shrike
:: pastirka
:: Gabriel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2017 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
20 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБезутешна самота
раздел: Поезия
автор: secret_rose

Изтича сън
под палещите дни на самотата.
Отровен сън, отчайващо, до истина сломен,
подобно мисъл,
разтопена в тъмно блато,
в което няма ни пазач,
ни дъно,
нито тлен.
Една безкрайност, плиснала по прага на очите,
отвъд болезненото, свито същество
на малкия ми аз,
до там, където никога не ще разцъфне
бяло цвете,
не ще обори тъничка снага
нито един
налят и златен клас.
И точно този сън,
недостижим за сетивата и мечтите ни
ще бъде жътвата,
скосила полета на моята ръка,
с която някога обичах да попивам
малки
рими
от сълзите ти.
С която утрешният ден
ще заблести в едно
изчистено
от думите
сега.


Публикувано от hixxtam на 29.07.2017 @ 17:09:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Висят ти топките
автор: LeoBedrosian
106 четения | оценка 5

показвания 9420
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Безутешна самота" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Безутешна самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 30.07.2017 @ 17:40:51
(Профил | Изпрати бележка) http://negesta-lucidity.blogspot.bg
"Една безкрайност, плиснала по прага на очите,
отвъд болезненото, свито същество
на малкия ми аз,
до там, където никога не ще разцъфне
бяло цвете,
не ще обори тъничка снага
нито един
налят и златен клас." ....


Re: Безутешна самота
от secret_rose на 18.08.2017 @ 21:58:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
@--;--

]


Re: Безутешна самота
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.07.2017 @ 11:54:47
(Профил | Изпрати бележка)
Меко се свива звезделът под пръстите на босите ти крака, които мокро се оглеждат в капчиците роса. Росата, кълняща се в новото слънце и шепнеща разсветляващи обещания за бъдещата лъчезарност. Повярвай в светлината, в началото, което плахо, но неумолимо се въздига зад хоризонта. Против всички уроки на миналото и укори на настоящето, изпълнено с болки и режещи ръбове. Понякога ние също можем да греем...


Re: Безутешна самота
от secret_rose на 18.08.2017 @ 21:59:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Понякога ние също можем да греем...
:)

]