автор: LeoBedrosian

Тревожен дъжд във облак се събира
и гълъбите крият се под стрехи.
Навява вятъра усещане за буря, дива
и тъмнина похлупи майчиците плахи.

Разтичаха се баби, лели, каки
децата като пилци да събират.
Сред капките бурливи вряскат свраки
и сушина си дирят да се крият.

И в миг денят се върна с ярък блясък,
светкавица раздра небето черно
и екна гръм. Зашиба дъжд със плясък,
показа бог лицето свое скверно.

Не стигнаха му всичките неволи
на мокрите до кости пойни птички.
С градушка стръвна бурно ги разгони,
изгони и надеждите ни всички.

Изливай ти, гнева си справедливий
и мъката си изплачи гръмливо!
Виж как белеят облаците сиви
и слънце грейва,
весело,
игриво!