автор: secret_rose

"Аз чакам само любовта — да се предам най-сетне в нейните ръце."
написал мъдрият по тъмните води на океана от души,
а ти и аз
изгубени в последното желание за музика
чертаем стихове на мястото, където трябваше да са хриле, криле,
нозе или пък стъпки...
Затуй се бавим, колебливо неразбрани
и трупаме онези опущения - високи кули, букви и слова,
недоизказани от сенки, от желания, съдби и сънища,
и нароени изречения.
Наместо лирика от нежност и ефир,
сподавяйки жуженето на славата.
А тя къде е - думата за Мир
изнизала от себе си мотивите за бъдеще,
за минало и за сега.
"Аз чакам само любовта" - да заглуша до ропот песента и.