автор: marisiema

Минават дните, времето лети.
Рисува сенки по брега прибоят.
Аз чакам с вперени, отслабнали очи,
но твоят глас е нейде скрит дълбоко.

В съня си виждам сините очи
и гмуркам се без дъх във таз забрава...
Но будя се и самотата ме души
между безcилието и мечтите спряла.

Едничка оцеляла, душата ме крепи,
от празния ми ден събрала светлината.
Реди словата нежни, жадувани, добри -
усетила неутолимата ми жажда...