Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 807
ХуЛитери: 3
Всичко: 810

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗастъмнение
раздел: Поезия
автор: mariq-desislava

не се завръщай във въртопните ми шепи
тук слънцето не е пониквало
откакто дирижаблите на мрака
закриха крехките си зеници
а студът разсече с милостиви длани
безочливото ми сърце
на безпосочни пътеки

с приведена ничком душа
накъде да вървя -
с огнени катинари захлопвам всичко
и забравям да измисля ключове
или просто не искам

тъмното всъщност е толкова искрено
мъгла по мъгла те пречиства в плачещо черно
(за)винаги


Публикувано от Administrator на 19.07.2017 @ 16:02:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 15:30:54 часа

добави твой текст
"Застъмнение" | Вход | 8 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Застъмнение
от libra на 28.07.2017 @ 01:09:24
(Профил | Изпрати бележка)
време на промяна е май, няма да е само тъмно, ето виж започва да просветлява вече :) пясъчен слънчогледе
:)


Re: Застъмнение
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.07.2017 @ 13:42:16
(Профил | Изпрати бележка)
В скарлетната полуомая на невъзможните чувства, измивам с треперещи ръце захарните остатъци, на това което не беше предопределено да бъде. Мълчаните нощи глухо се провикват, но обещанията им чезнат в кладите зад гърба ми. Няма да се обърна назад - миналото е вечно гладна паст, а дивите гладиоли в краката ми са толкова крехки. Понякога птиците никога не се събуждат, а утрото не е нищо повече от мъртвородена несподеленост. Самотата е зъл дъжд върху погребалните могили на всички забравени слънца...


Re: Застъмнение
от secret_rose на 23.07.2017 @ 14:57:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Твоята поезия е такъв един уютен хаос... :)


Re: Застъмнение
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.07.2017 @ 10:26:23
(Профил | Изпрати бележка)
малко ми е съвестно на мен, ако се сещаш защо :)
(но в тъмното наистина можеш да се скриеш...)


Re: Застъмнение
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 21.07.2017 @ 19:36:33
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно знаеш, според индийската философия, Бог проявява световете; след определен брой цикли ги прибира в непроявеното и след това пак ги връща, да продължат от там, докъдето са стигнали... Виждам едно такова прибиране, преди да избухне в ново проявление :)
Поздрави, Дес!


Re: Застъмнение
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.07.2017 @ 16:38:23
(Профил | Изпрати бележка)
Бре! Какво си се заСтъмнила така :)))) Я да се засъмваш, ако обичаш :))))))) Нещо не ми е като хората тук. Думите са в повече от нужното. Въздействието им се размива. Ще пробвам да синтезирам.

Не се завръщай във въртопните ми шепи
тук слънцето не е пониквало,
студът разсече с милостиви длани
безочливото ми сърце.
Захлопвам и забравям всичко
и питам безпосочните пътеки
аз за къде вървя
с приведена душа вървя,
дали го искам.

А тъмното така е искрено и те пречиства
мъгла по мъгла в плачещо черно.

Прощавай за разбъркването, Дес. Знам, че няма да се обидиш :))))


Re: Застъмнение
от Kanegan на 20.07.2017 @ 16:17:00
(Профил | Изпрати бележка)
Тъмното е неродената светлина в теб, Дес!Толкова е искрено словото в твоите стихове!И съзирам красиви лъчи от сърцето ти!


Re: Застъмнение
от Hulia на 20.07.2017 @ 15:58:12
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
След Застъмнение, следва Просветление, а то ще се случи, убедена съм, Дес, слънчевка! :)