автор: pastirka

През клепките прозира светлина.
Денят е тук. Решил да ме събуди,
отключва с птича песен тишина,
напъпила в тревичките учудени.

С по-дългия си рог като с черпак
Луната ръсва захар във кафето ми,
черешов цвят му слага за каймак
и го гарнира с пролетни конфети.

Изпила този лунен еликсир,
аз - влюбената в слънцето - танцувам.
Дванайсет часове стоят в шпалир
пред радостта ми, с музика римувана.

Капричиозо за черешов цвят
в цигулковите струни на дърветата.
Светът, в усмихнати очи разлят,
с мечтание от погледа ми свети.