автор: lightgreen

Тя се изпъна в нощта, протегна се и изпъна ръка към огъня. Той играеше по голото й тяло; сенки разказващи история. Стаята се беше смалила, самият свят се простираше от тялото й.

Сребристите стрии се виеха по корема й като мълнии, едва забележими в мрака - сякаш кожата й беше твърде тясна. Легенди се простираха по бедрата й, в сенките на огъня; той дръпна още веднъж от масура между пръстите си. Оглеждаше я жадно - пищни бедра, лилава коса, която се спускаше на плитка по мускулест гръб, тя усещаше погледа му и макар че я смущаваше, не можеше да спре да се радва на огъня, който едва близваше пръстите й.

- Внимавай, да не се изгориш, - й каза тихо.

Тя се изсмя, но не се обърна. Постоя още малко така, после се отпусна назад, взе масура и си дръпна. Мамка му, тревата беше силна. Искаше й се да му каже за нещата, които вижда в пламъците, за нова история, за друг живот; искаше той да знае за това как иска да отърси кожата си като какавида - размахваше ръка в сумрака, сякаш дирижираше несигурно бъдеще, обяснявайки му за родината си, такава, каквато я бе чувала от майка си. За зелените пролети и скритите люлякови храсти, от които й бяха правили венци като малка. Движенията й ставаха все по-забавени; той притискаше устните си все по-настоятелно към нея. Тя извърташе глава към огъня, но той стискаше брадичката й и обръщаше главата й отново към себе си. Преглътна желанието си да захапе долната му устна до кръв и просто се дръпна ловко в другия край на дивана.

- Бейби, защо бягаш така, върни се…

Тя протегна ръка към телефона на масичката, почти инстинктивно. Беше 4 часа сутринта. Ръцете й тежаха, клепачите й тежаха, умът й беше лепкав като петмез.

- Трябва да тръгвам, - каза бавно, опита се да отвори уста и да добави още, но думите й бяха залепнали по небцето й тя просто се надигна сънливо.

Сенките продължаваха да играят в стаята; битка в единия ъгъл и раждане в другия, очите й проследиха пътеката от дрехи по пода, а с нея и сватба, кръщене и дипломиране, изменящи се с всяко проблясване на огъня.

Когато тя си сложи сънливо сутиена, той стисна китката й бързо, а докато се усети беше грабнал и другата, тази, в която държеше тениската си. Втренчи се в нея дълго, някаква искра, откачен огън, който я накара да се присвие максимално. Усещаше как губи притока на кръв в китките си, дори не осъзна кога тениската й се е смъкнала от пръстите.

- Пусни ме, - настоя.
- Няма.
- Защо?
- Искам да говорим. Направих или казах нещо? Какво беше?
- На работа съм утре. Пусни ме, моля те.

Погледът му беше зловещ. Тя потискаше виковете си, когато той я придърпа към себе си. Усещаше тревата и алкохола в дъха му, искаше да избяга, но тежестта в тялото й беше по-силна. Главата й беше като сладък, сладък памук. Ръцете й се отпускаха, докато инстинктите й крещяха. Усети пръстите, впити в гърлото й, а после чу собствените си хрипове и…