Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kasablanka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13677

Онлайн са:
Анонимни: 43
ХуЛитери: 2
Всичко: 45

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Drugiyat

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2017 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
21 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСамозапалванията - живи факли
раздел: Поезия
автор: daro

След протестните ни мълчаливи бдения
и площадите със факелните шествия,
извиха се годините на въпросителни
от изгарянето на кибритени надежди.
И някак неусетно – почти невидимо,

настъпваше димът от живи факли…

ала обонянието ни бе превзето
от парфюма на сервилни факти.

Обречени са бедните ни скърби –
за благото ни
виното си да пролеят,
когато сродници и близки
с алкохол изгарят мозъчните клетки.

Когато за едни –
попарени от скреж съдби,
избуяват в други с огнени езици.

В пресъхналите майчини очи
не трепва капчица утеха,
с която троскота им да прелеят.

Нима последните надежди,
доведени до край,
не са децата ни във дланите!?
Снежинки прах…

И така,
до поредния потоп на отчаянието,
гърмящ с прииждащи води.

А все по-хлъзгави –
измамно гладки стават нашите площади,
изтрити от подметките на скъпи блъфове,
измити от змиорките на улични чистачи.
И шпага да извадиш – на шпагат ще паднеш,
когато от съседни улици
те заливат с крясъците:
„Анти“!

И някак си трагически усещам,
неуморния ни устрем
да тъчем,
подменената пътека на човека
със злокачествени възли.

Саможертвата не е достатъчен подем
да се извървим,

да се извисим до светъл път...


Публикувано от Administrator на 17.07.2017 @ 14:42:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Северозападен монолог
автор: LeoBedrosian
645 четения | оценка 5

показвания 123066
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Самозапалванията - живи факли" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Самозапалванията - живи факли
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 17.07.2017 @ 17:16:23
(Профил | Изпрати бележка)
Това е прекалено хубаво (за мен!!!), за да се *развихрям* в коментари...
Само, дето финалния стих, ми звучи малко... а бе - като едни изречения,
дето ги закачаха къде ли не... по едно (доста различно от демокрацията)
време. :) :) :)
Нямам вариант, за да го предложа... А ми се иска... Хубав стих!!! :) :) :)

Бой..Боев


Re: Самозапалванията - живи факли
от Marta на 17.07.2017 @ 14:50:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
изгарят, останалите верни на сърцата си - посмели върху слънцето да паднат