Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kasablanka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13677

Онлайн са:
Анонимни: 41
ХуЛитери: 2
Всичко: 43

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Drugiyat

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2017 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
21 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРейнджърът Добрев
раздел: Произведения за деца
автор: StefkaMiladinova

Преди две години тук, зад блока,където има само коли, мръсотия, треви, се запознах с него.Той оправяше една кола,дето с нея возят разни доставки,кашони,чували.
-Хей, малкия! - повика ме,защото се щурках да намеря топката ни из трънаци,треволяци и под коя кола може да я е оставил Гошо...
-Какво има?Мене ли викаш?
-Аха - мъжът се полуизмъкна изпод колата.-Много те моля,би ли ми купил една бира от ей там.Направо ще умра в таз жега - мъжът се измъкна изцяло и целият бе в пот. - Черпя един сладолед ... или пък каквото там искаш -извади пари от джоба си и се намести да поседне.Много беше горещо.
-Каква бира искаш?Тук трябва да ни е някъде топката.Виждаш ли я някъде?
-Каквато бира ти дадат.Само да е студена.Лошо ми е чак от жегата.
Аз изтичах до магазинчето и донесох студена бутилка на мъжа.
-Как се казваш?Аз съм Михаил,Мишо.
-Аз се казвам Ради Милев Радев - издекламирах трите си имена като в училище.
-На дядо си си кръстен -мъжът отпи пак от бирата и чак тогава лицето му се озари с облекчение.Веселяк, забавен изглеждаше. -Виж, топка тук не виждам.Не знам къде сте се разбрали да си я оставяте.Ами ти,почерпи ли се нещо?
-Ами не... - засрами ме,защото се полагаше да му върна рестото,ама нали каза,че ме черпи пък. - Събирам си парички.Искам да ми купят китара.Ама в къщи не щат да чуят и на това да пробвам да свиря.Затова съм решил да ги поставя пред свършен факт.
-Ти на какво друго свириш?
-На пиано .Преди ме мъчиха на една цигулка.Аз пък искам китара.Баба ми каза,че и това ако захвана - ще ни изхвърли от къщи.
-Баба ти пък много знае.Аз имам китара в къщи.Ами ти музикален ли си?Аз не че много свиря,ами дрънкам малко и пея.Дигам врява,дето казват дъртите.Уф,че ме боли кракът!...Счупих го преди време.Сега като го натисна там - скъсва ме да ме боли.
-Имаш китара?И можеш да свириш? - направо бях във възторг. -Ето,видях топката!
-Дрънкам малко...Абе,трябва да оправя таз кола,че е спешно.Въобще нямам време да се забавлявам - мъжът продължи да пие от бирата и по лицето му се изписваше облекчение. - Китарата е в къщи.Аз живея ей там,онзи блок.Може да ти я дам да подрънкаш.Може да ти е само мерак и да ти мине,апък ако провърви - щат не щат ще ти купят.Хубавите инструменти са по-скъпи.
Тогава майка ми дотичка.
-Къде,бе майка,изчезва?Ами другите деца играят отпред.Те ми казаха,че си дошъл насам.
Тогава Михаил,Мишо де,се измъкна съвсем пъргаво от колата,изправи се пред майка ми и по най-сваляшкия начин започна да се занася с нея.Възрастните така правят.После и забравят ,че тъй са се държали,че са развълнували някого.Все едно.Тогава Мишо просто се захласна по майка ми.Взе да й говори,че ще ми показва китарата си,ще ми показва как да си турям пръстите и ако свикна,може пък и да успея.Трябвало съгласието на госпожата да ме заведе до тях.Апък ако тя се съгласи да ни вземе тази вечер,към осем примерно?...
Майка ми не знаеше откъде го познавам този.А и Михаил изглеждаше толкова учтив,мил.Каза,че ще помисли,не го отряза веднага,както рязко изхвърляше други зяпльовци и не даваше "мъж да прехвръкне подире й"(така казва баба за държанието й и за това дали ще се жени повторно).
Михаил,обаче,не изтърва момента,пробута й телефона си и поиска нейният (не моя).По-ясно да го кажа:"Каква мацка, какво парче!"Запомнил съм го, защото все това се мотаеше в главата му.Но си беше тъй естествен,просто мъж,дето е някак толкова искрено да зяпа по жени...Ама това бе майка ми,бе!
И после тъй неусетно ме разпита къде и как, с кого живеем,за баща ми и това,че не живеем заедно.Точно това много му хареса.Бях на 11 години.Аз му казвах всичко.С него се разбрахме да дрънкаме на китарата ей там, дето нямаше много хора,нямаше да вбесим никого, а и на мене можело и да ми мине мерака за таз китара.Тъй и баба нямаше да вряка.
Рейнджърът Добрев.Това е Михаил,Мишо.Той е бил военен,ама след като си счупил крака и го оперирали, оперирали... вече не е униформен, а цивилен.Приятели,познати го наричаха така: Рейнджър или рейнджър Добрев.Бъзикат го,че прилича с нещо на рейнджър Уокър (Чък Норис,бе!) и той се кефи.Веднъж,когато бяхме у тях,той ми тикна телефона си и да се обадя аз, ако звънне някой.Обади се един и той му викаше : Рейнджър.
Когато бил с гипс на крака,Рейнджъра бил в болницата с някакъв моден фризьор (и пеперудко,така ми обясни).Пеперудкото му нарисувал как трябва да му изглежда прическата: по-дълги коси,перчема (нищо ,че е разреден косъма)Пък до тогава бил с бръсната глава.Накара ме и аз да съм с по-дълги коси.По-дълги,но не чак момичешки.Сега и двамата сме еднакво постригани.Отдалеч като ни видят заедно,казват,че си приличаме.Според мен Рейнджъра беше хубав мъж, много забавен. Имаше и един едър,тежък котарак.Докато ме опознаеше,святкаше с очи и не го знаех какво означава,какво иска.
-Плаши,плаши.Не те познава,ама като се запознае - ти ще си пишман.Вре се из краката ми да си играе.Лежи върху крака ми,дето ме боли.Голяма задявка си е.
Значи Рейнджъра и котарака Мео си приличаха някак забавно.Навън през лятото идваше с нас да го разходят и през цялото време мякаше и гонеше женски котки.Понякога изчезваше с дни и се завръщаше оцапан,одраскан,огладнял на предела.Чакаше кротко да си го приберат до вратата.
Рейнджъра само как го видях да прави парчета на майка ми!...Тя ме чакаше на отсрещната улица с една колежка нейна и си приказваха.Рейнджъра мина от там с колата си,спира,отваря вратата си и почти се изсипал в краката й - досущ като котарака си Мео.Котаракът му правеше подобни номера.Току от високо някъде и туп! до котката,дето причаква и дебне.Колежката на майка ми просто изчезнала на мига.,а майка ми ме чакаше в колата му вече.Сигурно бе успял да я целуне и кой знае какво още,но оттогава майка ми започна да изчезва тихо ,безмълвно...Нямаше я в къщи през нощта.
А аз и аз веднага потръгнах с китарата.Това е да свириш на нещо,дето искаш, а не да те карат,заставят направо.Не, не че кой знае какво ми потръгна,но като чуех една мелодия,дето ми харесва,почвах да си я правя, да я мъча на китарата и нещата се получаваха горе долу.
Тъй мина лятото,есента...Беше вече зима,когато не зная защо все ми минаваше през ума или всичко наоколо някак си тъй вървеше,че си мислех за това как някои мои познати момчета,момичета живееха при други бащи,майки, а не техните.
Един ден след училище,си вървях към нас.Настигнах Данчо и сестра му.Те пък вървяха много бавно и си приказваха нещо малко сякаш поверително.С тях не бях много-много приятел.Сестра му беше по-голяма от нас и току на ъгъла на улицата,дето трябваше да продължим да вървим към нас, Данчо каза "чао" на сестра си Мима и продължи да върви с мене.
-Тя къде отива?
-Ами тя живее вече в бабини.
-Защо?
-Защото не ни искат.И мене толкова ме искат, ама аз и няма при кого да отида - той спря и ме изгледа.Колебаеше се много дали да ми каже нещо или ей тъй да си вървим до дома,без много-много да споделяме тайни и признания.Тъжно изглеждаше лицето му с тия белези от шевове,рани, одрасквания.Друго момче с толкова белези, не познавах.Данчо редовно пострадваше отритане на топка, падна от едно дърво,дето се катереха с другите момчета.
-Голямо диване си! - викаше даскала по физическо и стоеше на метър-два от него,че току виж пак му цепнали устната и го шият от момчешки схватки.
-Сестра ми и аз бяхме лятото при баба.После Мима не искаше да се приберем въобще в къщи при майка.Баба обаче не можела да се оправя с мене и се върнах пак в къщи ...Дето съм при втория баща.
-Ама ти защо пък толкова им се връзваш.Да сиврякат там даскалите.Те само знаят да заплашват.За най-малкото и телефоните,родителите...Ще се изтрепят кой по-напред да отреагирва.
-Нашите ги викат най-редовно.Апък мойта майка,вместо да отиде,пратила мъжа си.
-Йотата ли,бе?Той сега ти е баща,а?
-Истинският ми баща е още по-голям идиот и от него.Запиля се някъде - и аз не знам къде е.Майка ми пък тръгна с тоя.Вече имат бебе.И за нея нищо друго аз не съм, а само бреме.Пък и след като си имат бебе с тоя, не й идва на ума нищичко да я интересуваме с Мима."Бебето това,баща ти онова".Да съм му викал "татко".Хич не ми е никакъв баща!Чудят се къде да ме натирят.Абе,чуждите деца на никого не са на ума.Само се превземат,че ни обичат по равно.Хранят ни,купуват дрехи...Просто хич не съм им капка радост даже и от дъжд на вятър.
СтиСякаш нещо ме предупреждавагнахме до Данчовия вход, а аз като се качих в нас,казах всичко си е пред баба.Тъкмо мислех да й кажа още,че Данчо сигурно е обикнал Йотата за татко.Искал е да го обичат само, а не да са такива ... безразлични!Аз наистина обичах Рейнджъра.Той е толкова симпатичен,весел.Грабна ми душата с китарата си, с всичко.
Баба ми ме гледаше,мълчеше странно.После реши,че няма смисъл повече да не зная НЕЩО!
-Майка ти и Михаил ще имат бебе.Аз им казах,че искам ти да си при мене.
Виж ти! Сякаш нещо ме предупреждава вътрешно.Просто да съм в крачка със събитията, идващи пред мене.
Сякаш виждам Рейнджъра с папка,вътре някакви документи и ми казва нещо неразбрано в съня ми.То и нещо ей такова стана.
Рейнджъра ми се обади по телефона сутринта и каза,че ще дойдел в нас.Имал нещо,дет да черпи.
Рейнджъра дойде в костюм най-официален.Ще се женят с майка, решили го окончателно.Разговаряли и с баща ми.Имали писменото му съгласие,че предоставя родителските права на него.В очите му осъзнах, прочетох,че баба му е казала всичко,за което съм говорил с Данчо.И изпитваше страх,колебание,дали няма да се издъни яко.В крайна сметка каза:
-Една работа колкото и да я мислиш,да решаваш предварително как ще е,тя пак си се получава каквато ти е писана.Тъй че няма какво толкова да мислим.Пълен напред.Винаги ще стане каквото е рекъл Бог,че има за теб.


Публикувано от hixxtam на 16.07.2017 @ 12:47:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   StefkaMiladinova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Избрани
автор: tsveti
51 четения | оценка 5

показвания 1248
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Рейнджърът Добрев" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.