автор: Siniger

Тази нощ старото сиропиталище
бе потънало във тъмнина,
но едно дете търсещо скривалище,
заслепено бе от звездна светлина.

Открехнало малкия си прозорец
се взираше във небосвода
и слушаше сладкодумен щурец,
пеещ на своята изгора.

А тя, най – ярката звезда на небето
бе изместила старата луна
и сияейки в очите на детето,
закриваше всяка видяна злина.

Песента на щурчето бе извора
от който пиеше тази звезда
и запалваше все по голяма искра,
оставяйки в детето следа

Заранта обаче слънцето изгря
и щурчето спря да пее,
а вече скритата звезда съзря,
че в детето надежда грее.