Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kasablanka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13677

Онлайн са:
Анонимни: 41
ХуЛитери: 2
Всичко: 43

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Drugiyat

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2017 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
21 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКъде се намирам?
раздел: Еротика
автор: tearfly

Барът ни сграбчи. Две напълно непознати.
Счупих си тока и се подпрях на рамото ти. Толкова ми трябваше, за да срещна очите ти – два отегчени изумруда, които сякаш току-що намериха пристан и потънаха до върха на кожените ми обувки.
Нощта ли крещеше, смахнатият диджей или просто и двете крещяхме от самота.
Ръката ти улови моята. Къде си била? Претърколи езикът ми и се спря в твоя без капчица свян. С този аромат на дива мента ли покоряваш света, който точно сега диша ускорено и настръхва зърната ми?
Стая 305. Роклята ми е на земята. Точно там са и задръжките ми. Казваш, че съм като порцелан и плъзгаш меката си ръка по кожата ми. Малка капчица сладост потича плавно между бедрата ми само от шепота ти, улавяш я с върха на езика си и следваш пътя ѝ в обратна посока. Разбиваш цялата ми вселена с пръстите си.
Ръцете ми сресват и рошат меката ти коса, късите задъхани стонове, шепот и мрак, плуваме в неоново отражение. Плъзгаме се върху съвършения миг, бедрата ни се преплитат…
На 33 съм. Чувствам се на сто. Добре сложена. Черна коса с бретон. С две деца. Без мъж. Обичам да чета книги. Да потъвам в свят, който е далече от моя. Широко скроена съм. Любовта между две жени не ме кара да затварям книгата. Завладя ме тази история. Нещото, което няма да ми се случи, е в ръцете ми. Прелиствам страниците. На места настръхвам, което ме кара да разбера, че не съм се епилирала поне от два месеца, но не ми пука. От работа вкъщи. Децата се справят сами. Рано се наложи да пораснат. Работя на струг. Прецизна съм, което не успях да постигна в битието. Живот без мярка. Това е. Първо влюбване - и главата ми се отсече. Памперси. Готвене. Пране. Душата ми спря да расте. След пет години брак разбрах, че съм я загубила. Беше счупена с облегалката на стола, когато мъжът ми, мъртво пиян, но не чак толкова, че да замахне и стовари гнева си върху лявото ми рамо, точно докато миех чиниите. Не му беше за първи път.
Събудих се в болницата. Мъжът ми – ще го нарека Петър – се усмихваше виновно, галеше ръката ми и я целуваше. Дръпнах я погнусена. Той не забеляза това. Стегнах се и влязох в роля. Като малко момиченце бях много добра. Гътвах се на земята и се правех на умряла. Чувах родителите ми как ридаят, а ъгълчето на устните ми се усмихваше. Колко е лесно да предизвикаш някого и да разбереш, че те обича. Сега обаче, играта беше друга.
Болничната стая беше просторна и светла. Душата ми се завъртя и се върна отново в мен. Петър ме гледаше с очакване и леко безпокойство. Здравейте, вие докторът ли сте, попитах Петър. Очите му придобиха онзи тъмен цвят, когато изпадаше в емоционална безизходица.
Така добре изиграх жена в амнезия, че докторите също ми повярваха. Единственото нещо, което ми се получи с лекота в живота.
Последва бракоразводно дело. Все пак живеех с непознат. Законът ми влезе в положението.
Завъртях се във водовъртежа на нищо независещите. Борбата с демоните и бесовете стори път на безметежното и простото. Агресивността и лицемерието не бяха същността на моя свят, затова създадох свой. Не исках сътресения, а стабилност за моите крака, което доведе до нещо друго.
От скука се научих да си лакирам добре ноктите. Сега се снимам с маргаритки между пръстите на краката и ги качвам в Instagram. Също толкова добре се справям и с контура на веждите. Изглеждат леко въпросителни и закачливи. Съседът също е възхитен. Затова често му свършва солта и виси на звънеца ми с празна чаша. На мен ми е рано за всичко. Предпочитам животът ми да изтича покрай мен, без да съм в него, като предпазна мярка.
Чувствам се извън стадото и извън всичко, което е.
Заставам до прозореца, като хипнотизирана. Хората крачат забързани по улицата. Лицата им ми се струват безизразни. На балкона, отсреща, жена простира боксерки и сутиен. Изглежда весела. Сякаш я чувам да тананика. Неволно ръката ми се вдига към бузата и избърсвам сълза. Кога е прескочила препятствието на клепача ми без да разбера, че изобщо е там? Дори чувствата ми текат извън мен.
Иска ми се да се включа в играта. Да припадна на плочките на улицата и да се стекат хора. Някой да го е грижа за мен. Дори да е някой, играещ същата игра.
Обличам любимата си рокля. Часът е девет вечерта. Високи токчета. Вече съм на улицата. Отказах се да припадам. Ще бъде по моите правила. Без други хора и без съчувствие.
Какво прави сама жена в бар? Пие и доказва на себе си, че още може да влезе безпрепятствено в един обикновен мъжки поглед. Трето мартини - и светът не изглежда толкова зле.
Погледнах ръцете си - две пусти улици. Тъмнината в бара ме кара да забравя за тях. Елементарно: нещо, което не виждаш, не съществува.
Вентилацията е слаба. Потя се. Подскачащите светлини се плъзват по голите ми рамене към деколтето и приличам на блещукаща лунна пътека. Затварям очи и се смалявам. Ставам толкова малка и ме хваща страх от абсолютната ми невидимост. Невидима ставам и за себе си. Животът е в глътка мартини и пътя му към забравата. Барманът ми налива четвърто. Равният му поглед доизгражда стена между мен и всичко останало.
Станах от стола, защото почувствах, че се задушавам. Отломки от спомени започнаха да ме обстрелват като метеоритен дъжд. Спомени, в които всъщност нямаше нищо, което да заслужава дъха ми. Усетих нестабилност и токът ми се счупи. Залитнах и времето започна да тече бавно, и да ме смачква.
Подпрях се на нечие рамо и две ръце ме изтръгнаха от празната кутия на съзнанието. Очите ѝ – два отегчени изумруда, очи видели и истината, и лъжата, станаха арбитър на разглобеното ми тяло и потънаха в него, а аз – в устните ѝ.
Стая 305. Другото го знаете.


Публикувано от anonimapokrifoff на 10.07.2017 @ 11:40:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   tearfly

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Северозападен монолог
автор: LeoBedrosian
645 четения | оценка 5

показвания 123056
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Къде се намирам?" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Къде се намирам?
от mariq-desislava на 17.07.2017 @ 09:47:56
(Профил | Изпрати бележка)
Според скромният ми прочит това е психологическо пътешествие в дълбините на женската душа и все ми се струва, че в даден момент всяка жена достига до точно този етап, описан в текста, разбира се, с вариативност на обстоятелствата и отделните фрагменти, но като изживяване или съвкупност от преживявания не може да ни се размине - да обобщя и аз.:)))


Re: Къде се намирам?
от erka (elokolska@abv.bg) на 11.07.2017 @ 13:50:47
(Профил | Изпрати бележка)
:)...трябва да помниш всичко в детайли... до най-малката подробност, за да изиграеш успешно и с лекота амнезия без да бъдеш разобличен...;)

Благодарна съм, че прескочих препятствието на раздела и се насладих на въпросителните...;)



Re: Къде се намирам?
от tearfly на 11.07.2017 @ 21:31:10
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, прескачащата препятствия, заслугата за точното място на раздела има дежурния публикуващ администратор, аз съвсем фриволно не прецених правилно мястото и го бях сложила в не толкова „заплашителна” секция.
Въпросите са винаги по-важни от отговорите :)
Благодаря, че финишира ;)

]


Re: Къде се намирам?
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 10.07.2017 @ 13:33:54
(Профил | Изпрати бележка) http://goforit-tsveti.blogspot.com/
Страхотна история - остава си с мен и с идеята и с изказа и с усещането, че нещата всъщност рано или късно си идват на мястото!


Re: Къде се намирам?
от tearfly на 11.07.2017 @ 21:20:54
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Радвам се, че ти е допаднал разказът, Tsveti! Доста често на човек му се случват неща, които и през ум не са му минавали, че могат да му се случат, и максимата „никога не казвай никога”, важи с пълна сила.

]


Re: Къде се намирам?
от daro на 10.07.2017 @ 12:55:43
(Профил | Изпрати бележка)
Почти не разбирам от широкоредия... дори не знам дали това е разказ, но независимо че краят му не е изненадващ, на мен много ми хареса - и като композиция, и като изразяване, и като автентична психическа забълбоченост - "два отегчени изумруда, които сякаш току-що намериха пристан и потънаха до върха на кожените ми обувки."

Грация миле! :)

...(.)


Re: Къде се намирам?
от daro на 10.07.2017 @ 13:05:50
(Профил | Изпрати бележка)
Каква дума само - забълбоченост! :)

май нещо ми забълбука в подкожието... и оросените ми пръсти се подхлъзнаха по клавиатурата ;)

]


Re: Къде се намирам?
от tearfly на 11.07.2017 @ 21:16:18
(Профил | Изпрати бележка)
Пробвам се и аз в широкоредия, Даро, според мен, човек трябва да експериментира, не на всяка цена, но при възможност и дори при най-малък тласък; да влезе в роля и да го изиграе. Целта ми не е била да е от рубриката „Разкази с неочакван край”, вероятно е била наистина да е по-забълбочено :)
Благодаря, че прочете и сподели мнение!

]


Re: Къде се намирам?
от daro на 12.07.2017 @ 09:19:23
(Профил | Изпрати бележка)
Ооо, аз вече съм се пробвал - три пъти. :)

И не съм се отказал, но не се насилвам - когато, и както дойде.

А за неочакваният край - струва ми се, че това е изтъркана конструкция. Вероятно поради тази причина, толкова много харесвам разказите на Кортасар - те целите са непредвидими, нестандартни, фантастични, дълбаещи на подсъзнателно ниво... и същевременно с неотразим чар на интелектуалната му ирония - същински, аржентински котарак! ;)

Ведри летни дни, tearfly! :)

____________________________(((О)))__________"________________

]


Re: Къде се намирам?
от tearfly на 12.07.2017 @ 22:42:45
(Профил | Изпрати бележка)
Усещам се, че съм придирчива към четивата – ако не ми погъделичкат подкорието, губя интерес, така че разбирам за какво говориш.

Пожелавам едно магийно и бълбукащо лято, Даро! :)

]


Re: Къде се намирам?
от leslieshay на 10.07.2017 @ 12:01:38
(Профил | Изпрати бележка)
По-хубавото от добрата еротика е единствено тази, която те въвлича в себе си и на емоционално ниво :) Увлекателно написано!


Re: Къде се намирам?
от tearfly на 11.07.2017 @ 21:10:28
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, leslieshay, точно на това исках да заложа – на „емоционално ниво”. Беглата еротика е само щрих.

]