автор: ma_gi

… а казах: „Да!” преди да ме попиташ

И също като в романите –
още щом ме погледна,
знаех,
че ще си ти.
Че е орисано
двамата
по път един да вървим.

Тогава не знаех
за препъникамъните,
нито за стръмните му баири,
за кръстопътищата
не знаех,
нито за лъжливи дири –

толкова объркани бяха,
все по-различни
и все по-нови.
… докато вдигна стряха
и се родиха спомени.

Колкото пъти се спъвах,
не ми даде да падна
и беше до мене…
…и сега,
щом ме прегърнеш,
вече съм защитена.

С всяка бръчица време
вече крачим надолу
и умора
в очите наднича…

… мога да го повторя!

Моето първо: „Обичам те!”.