автор: Bockpece

няма как да пусна завесите

впрягам суеверията пред луната
изкрещявам "дий"
идва изгревът с разрошена грива
плюе три пъти през рамо
и започва да ръми
върху сънения черен котарак
любими, не гали косите ми
покрити с лунен прах
любими, затвори очите ми
преди да лумне нещо в тях
любими, няма беззащитен паяк
колкото и малък да изглежда
щом лунната му сянка стигна до сърцето ти

"бела съм, бела съм, юначе ..."

не вярвай на черния гарван
само си грачи
не вярвай, че аз съм...