 |  Ти никога докрай от мен не се отказа,
друмниче мое,
от шепота ми слънчев не отвърна взор.
През бликащите пещери на умората
се сгромолясвах,
имитирах животи в безмълвна мимикрия,
въздишките на вятъра поглъщах изтощено.
Чаках.
И умирах.
Просто ридах.
И ето че вените на детството зараснаха
по палубата на спомените,
а сякаш тук не съм била.
В безсмислените вопли на вселената
спокойно се рушим
и мълчим на много езици
със свирепата грация на еднаквите си очи.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Погледът ти дочувам" | Вход | 11 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Погледът ти дочувам
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 07.07.2017 @ 16:44:10
(Профил | Изпрати бележка) | Като прераждания и намирания :)
Поздрави, Дес! () |
Re: Погледът ти дочувам
от libra на 03.07.2017 @ 23:03:55
(Профил | Изпрати бележка) | у сродните души, /когато им е писано да се намерят/ винаги има общи неща, те си приличат, дали ще са родени на една и съща дата или ще имат един и същи белег на ръката или ще са е еднакви имена или нещо друго и т.н. и съдбата ги среща, за да изживеят живота си заедно :)
:) |
Re: Погледът ти дочувам
от secret_rose на 30.06.2017 @ 13:06:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ще ида да видя
Алабастровата джамия в Кайро.
Ще видиш! -
С ръцете си.
Две длани, крадящи,
по-жадни и влажни и искащи
жилките, кръвни печати -
артерии Истина, пулсиращи
по тялото на пирамида -
очевидец в алабастрова роба,
под мекото на пръстите ти, топлите.
Играят си на криеница с камъка.
С млечното, мамещо, канещо, гълтащо
жълто - нагоре, нагоре пълзиш
по снагата - опната длан е джамията
и минаретата - насочени палци
и показалец за - ТАМ.
Както аз,
когато обгръщам бедрата ти и притискам
брадичка в корема,
забождам очите си в шията
и те искам - и Пътуваме.
А вечер светвам нощната лампа -
испанска, фина изработка.
Погалвам овала на столчето -
хлад алабастрова,
гладкост на камъка
смуче ми дланите и настръхвам.
Мека светлина пълзи и притопля
опакото на ръцете, с които
те помня.
Тогава си пускам Демис - Mon Ile
и заплаквам усмихната...
Ще ида да видя как галиш стените.
Ще видиш!
С ръцете си.
Аз ще сме - ТАМ.
* * *
"Предислямска арабска поезия" |
Re: Погледът ти дочувам
от IGeorgieva на 27.06.2017 @ 21:25:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Поетичното ти перо не те предава, сигурна съм и някой близък до сърцето! Иначе по много начини мълчим... |
Re: Погледът ти дочувам
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.06.2017 @ 00:12:02
(Профил | Изпрати бележка) | Хм, сякаш и друг път мълчаливецът е назоваван с това нежно "друмниче мое". Как ще се отказва от слънчевия шепот!? Да не мислиш, че ще си седи самотно втемерутен, ще гледа в една точка и няма да има кой да го съживява облещен с еднакви очи срещу очите му? М, как я мислиш ти тая :)))))))))))
Сега сериозно. Рутината може да заличи всичко и всичко да погуби. Но! Има ли желание, многоезиковото мълчание може да се наруши и да се научим да говорим един език.
Поздрави, Дес - грациозно свирепа :)))))))))))) |
Re: Погледът ти дочувам
от tearfly на 26.06.2017 @ 22:53:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Навън вали проливно дъжд, затварям терасата, мирише на топлина и липа, същия аромат усещам и тук - пречистващо и друмно. Закодирани мълчания, преживени самоти и очаквания, заедност, въпреки умореното и ежедневното. Сякаш всичко е предопределено и дозирано, някаква невероятна вселенска пропорция - уникална и човешка. Думи на благодарност, че го има другия, които само два чифта очи могат да измълчат. |
Re: Погледът ти дочувам
от rady на 25.06.2017 @ 22:42:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Мълча на японски и се мъча да погледна през твоите очи! Този път не ми е лесно! :) |
Re: Погледът ти дочувам
от elsion (negesta@gmail.com) на 25.06.2017 @ 12:45:07
(Профил | Изпрати бележка) | един за друг светлина сме,
в най-различни нюанси с мрака,
погледа ти попивам с всяка клетчица,
а платната на детството ми
твои усмивки са
:) |
Re: Погледът ти дочувам
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.06.2017 @ 16:43:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Смазващата задъханото ми сърце, гравитация на твоята грация тежи повече от една непролята сълза. В арктическия студ, който навя зъл сняг по моите корени след твоето сбогуване, аз останах да те чакам и да сдържам дъха на болката си. В името на едно бъдно слънце... |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 582
ХуЛитери: 4
Всичко: 586
Онлайн сега:
