автор: pastirka

Морето, ронещо въпроси,
отдавна стъпките ми чака.
Излиза на брега си босо,
затичва се към мен разплакано.

А после с устни ме рисува,
тъгата мътна надживяло
и във вълните му танцува
удавен спомен за раздяла.

Момичето провинциално
за него е една принцеса.
Денят - пленително реален -
не е сценарий от пиеса.

Придърпва ме егоистично
в сърцето си, така дълбоко,
и с поглед влюбено лиричен
на дъното заравя болка.

А аз наистина се чувствам
единствената му любима
и по солените ми устни
следи от морска обич има.

Но щом си тръгна, ще отреже
от ревност плитките на плажа
и в миди ще затваря нежност,
с мълчание да ме разкаже.