автор: felisia

Тъгата ми е, като черна котка
която мърка щом я галиш нежно,
гръбнака си извива грациозно,
зениците и свиват се небрежно.
И тя се прави, че не си и важен
надрасква всички мисли пъплещи към тебе
без тях остава много, много празно
и няма дума за това "безтебие"
Но тя не си признава, че и липсваш
не иска някак си да го приеме
и хоризонта се разцепва от въздишка
задържана от много дълго време.
Но от това изобщо не олеква,
и няма лек за нечие отсъствие
особено, ако те милва нежно
но любовта му в тази сцена не присъства.
Тъгата ми е, като тъжно черно коте
което всеки заклеймява суеверно
и никой не я взема в скута си,
а тя остава с мене всяка вечер.