автор: erka

...защото още носеше очакване,
денят се извървя до всичко видимо
и хвърли в пепелта на залеза
две съчки непотребен смисъл.
А той припламна...
Някъде оттатък.
За кратко.
Като изгрева на буря...
И потопи небето в цвят на вино сладко,
преди съвсем да потъмнее и да рукне...

...а аз не зная,
в тишината тук какво очаквам.
И във съня ми ще успее ли да дойде?!
Приготвям чай
от онзи дъжд не паднал,
за който няма със кого да поговоря.
И тънкият му аромат не гали мислите,
а издълбава път през скупчените думи.
И знам - ще завали...
До светло.
И до истини...

...ако остане
и осъмне след съня ми.