1.Няма друга Любов
Нямам свое сърце – имам твоето.
Пърха в мен, като птица пред полет,
а на мен ми е светло и пролетно –
даже Зимата с теб ми е Пролет.
Нямам своя душа – имам твоята.
Само с нея лекувам си раните,
само тя укротява неволята
и ми връща на Рая поляните.
Нямам своя съдба – има нашата.
На щастлива съдба с тебе случихме,
пълна с много любов ни е чашата,
пият вече от нея и внуците.
Вече даже смъртта не е моята.
Тя, отдавна е вече за двама;
уж различна е моята с твоята,
уж остава един... а го няма! ...
2.И след нас ще остане Любов
Ще закрием прозорците с плътни драперии;
ще се любим до късни зори.
Този свят меркантилен, пропит от мизерия
ще решим да забравим дори ...
Любовта ни, със зъби и нокти устискана
и не искаща да си отива,
побелява с годините, но си е истинска –
остарява и тя, но е жива.
Не гаси – не обичам на тъмно! Косите ти
като бял водопад ме заливат.
Искам пак отразен да се виждам в очите ти –
там съм млад, много влюбен и силен.
Ако искаш и ти се огледай в очите ми –
там си хубава, нежна, желана...
И все толкова влюбена...
Иска ли питане,
че любов и след нас ще остане?
3.Всичкото, което имам е Любов
Когато премълчани думи раждат стих
и да живея някак ми е лесно,
пиян от радост, че във стих се преродих
и с думите ми ще се пеят песни,
тогава, ако още чуваш моят зов,
едно те моля – просто обърни се,
защото всичкото, което имам, е Любов,
защото всичкото, което имам – Ти си! ...
Бой..Боев, 2017