автор: Ambrouse

Възрастната жена гледаше замислено хладилния шкаф, пълен с дълбоко замразена скумрия. Кокалестите й пръсти шаваха нервно върху дръжката на стара платнена чанта.
– Ще желаете ли? – попита продавачът и понечи да си сложи ръкавиците.
– Да, три килограма, само…
Той започна да мята рибите в купата на кантара. Работеше чевръсто, защото го чакаха и други клиенти.
– Само ще ви помоля да не ми слагате от кривите – подхвърли жената. В гласа й имаше фалцетна нотка.
Продавачът застина за секунда, стиснал крива скумрия в дясната си ръка. На лицето му се изписа учудване.
– Не искам криви скумрии! – обяви жената и се изпъчи, сякаш за да покаже, че много държи на думите си.
Неколцина от чакащите на опашката се изсмяха. Продавачът остави скумрията и сбърчи вежди, после устните му бавно се извиха в крива усмивка.
– Не искате от кривите значи. Че какво им е? На големина са като другите, предполагам и на вкус. Или накърняват естетическите ви разбирания относно симетрията? – Макар че бе обикновен продавач в рибен магазин, човекът имаше добро образование и чувство за хумор. Реши да направи дъртата за смях. – Вярно, болнави изглеждат тези, вероятно са се сецнали в кръста, докато са се опитвали да избягат от мрежите. Или са били смръзнати в момент на завиване.
– Все пак искам прави! – изгледа остро един тийнейджър, който не спираше да се киска.
– И защо искате прави? Според вас, когато се размразят, няма ли всички да са еднакви. Или смятате, че кривината им е хронична, тоест няма оправяне?
– Клиент съм, имам право да избирам – каза троснато жената. Нямаше намерение да дава обяснения на човек, който я взема на подбив.
– Стоката е с еднакво качество. Няма какво да избирате. – Продавачът вече се гневеше. Идеше му да вземе най-кривата от скумриите и да прасне с нея глупачката по главата.
Жената отстъпи назад. Трепереше. Тогава наглият тийнейджър се обади:
– Кривите трябва да са на по-ниска цена, защото не отговарят на европейските стандарти, ами да. Ако ги намалят, ще купиш такива, нали, бабче?
Жената се изниза от магазина под водопад от подигравателни подмятания.
След две минути вече си беше вкъщи. Отвори камерата на хладилника и започна да намества сложените вътре пакети. Каза си: „ Да, кривите скумрии нямаше да се съберат. Добре, че не взех от тях.”