В ръце да нося дете,
по снага ми кенар да трепти.
Щурец да ми пее в усое,
жаба в долчинка да прикряква,
куче да пролайва тихом,
петел да кукурига, а долу в далнината
малко село да присвятва още...
Очите с любов да се пълнят
погледна ли нощем Небето,
река да съм - кошуля ми
зимъска бяла, лятос на слънцето
да съм огледало, лицата му –
булчини пендаре. Река, река да съм,
тихом скръбно-волна песен запяла
за млада смърт и Нов Живот с Океана...