автор: pc_indi

Черешова задушница... Град свали на земята черешите
и еднакви по ръст, се стопиха под листата обрулени.
После плака небето... Плака дълго и безутешно
за онези при него, и за всички долу , отрудени.
И отвърза си слънцето- да помилва сълзите и раните.
В разноликите облаци скри очи замъглени, разкаяни.
А по пътя към Вечното са разцъфнали огнени макове..
и трепти паметта от пламъчета на свещи изваяна.
Черешова задушница... Като твърда костилка сърцето
пази спомен за всичко, под пръстта, милостива и свята.
Пази своят нетленен корен в небето,
благодарно, че носи кръвта на Земята.