По тебе аз първо познавам,
че идва поредната пролет.
И първо от тебе узнавам
че почваш ти женския полет.
Снагата ти става красива.
Гласът ти се кърши напевен
Меракът във теб не заспива
дори и в живота ни дневен.
И виждам искрици в очите-
дошли са със птичите трели.
От тебе излитат лъчите
И те са в душата ми спрели.
И ставаш ти някак пенлива...
Ухаеш бяло кокиче.
С душата си- вече щастлива,
ти ставаш напролет момиче.