автор: erka

Върви край пътя пролетта...
Пораснала.
Подръпва вятърът зелената й рокля
и пали из кенара с лекота
на маковете крехките огньове...
В косите й просветва дъх на облак,
сънувал цяла нощ, че е дъга
и се издига още недокоснат
от пръстите на изгрева...
А тя,
върви след вятъра
и вече не е същата...
И цветните й стъпки се отдалечават.

...но във жаравата от макове,
щом мръкне,
ще пръснат първите искри
на лятото...