автор: pavlinag

Отдавна искам да опиша
тези дъбове,
благуни,
лъжници,
парнари,
церове,
и горуни
с тяхната невъзмутимост.
Искам
да взема от величието
на меднокафявите им корони,
от устойчивостта на сянката им
и от шумоленето им;
от мекотата
на нападалите им листа
и от увереността,
с която жълъдите им
дочакват пролетта,
дори когато
боровете и елите
са само сиви-черни сенки,
задушени
в тежката прегръдка
на снега.