автор: Kanegan

Ню Йорк
7.00 сутринта, Медисън Авеню

Някакъв лек полъх разклати лентите на щорите в стаята.Чу се звук от филтрациите на климатика.Алармата на смартфона завибрира с мелодия от импресионистични акорди.Идън почувства как всичко това го събуди от нощния сън и енергията бавно се разля по тялото му.Той се освободи от топлите прегръдки на Мегън и стана от леглото.С безшумни стъпки отиде до кухнята, където включи кафе машината.
. Разля се аромат на препечено кафе,тръпчив и сладостен.Отиде до банята и пусна хладния душ.След сутрешният тоалет видя, че Мегън беше се събудила и разливаше ароматното кафе.Чашките с форма на сърце изглеждаха приказно.Някаква фантазия го пренесе на Карибите.Лежеше на шезлонг, под чадър от палмови листа,пясъкът гореше по брега, а океанът плискаше лазурно сини вълни.Беше време за закуска,а масата отрупана с банани, авокадо, ананаси.Кафето с няколко плода и виенски кифли бе достатъчно за деня.Облече ослепително бялата риза с виолетово синкав отенък.Постави червено- синята вратовръзка на ромбове, обточени със златисти нишки.Обу панталонът със кантове,мина пред огледалото и във въздуха изсвистя аромат на "Bulgari", наметна сакото на "Armani", обу кожените обувки "Air Jordan Silver" взе лаптопа с необходимите документи.Сбогува се с Мегън, която изглеждаше великолепно с червената коса, чиито едри вълни постоянно летяха на въздушни овали около раменете и.Лешниково кафявите и очи топлеха като сутрешното кафе.А след нощта изглеждаше като образ от картина на Ботичели с прелестни форми и светлосенки.Чу се рязък звук от затварянето на вратата.Идън се упъти към асансьора,кестенявата му коса бе сресана на ляво и с гел, полуизсъхнала,а лицето му бе гладко избръснато и веднага долови полъха на отворените врати.Отвори автомобила, на предната седалка положи лаптопа и документацията и след минута сребърното "Ауди" полетя от Медисън авеню към офиса.Стигайки до офиса на "Blackstone group", усети, че не го изнервяха задръстванията, отдъхваше преди началото на работния ден.Заключи сребърната си красота, безшумните врати на входа се отвориха с плавна грация, а въздухът на климатика го ободри.Поздрави с лек жест колегите си, насочи се към офиса си.Беше ранна утрин, около 9,00 часа, а слънцето с лъчите си сипеше златисти отблясъци.На седемнадесетия етаж щорите правеха светлинна защита за зрението му.Настани се на стола си, извади лаптопа си.Прегледа кореспонденцията си за деня.Имаше много писма на и мейла си, заслужаваха вниманието му.Бяха от стари клиенти, информационни борсови бюлетини, текущи отговори от своите клиенти, и скорошни сделки.Понякога унесен в делови задачи,чувстваше пулса си, разхлабваше възела на вратовръзката си, на моменти бе едва доловим в слепоочията му, а понякога хлад избиваше на челото му, или фини капки мокреха лицето му.Имаше на ход много задачи,погледна календара си.Срещи с делови партньори, корпоративни клиенти,контактуването му бе по текущи сделки,нови техни задачи,някои желаеха изготвянето на портфейли с ценни книжа, инвестиционни сделки.Зелените очи на
Идън, с бързина побягнаха по информацията за последните сесии на фондовите борси.Проследи индексите на Токийската, Шанхайската, Франкфуртската стокови борси.Котировките бяха с разнопосочни стрелки надолу,спадовете и нагоре ръст в пунктовете, количествата от лотовете акции го вълнуваха.Индексът на Дау Джоунс го вълнуваше повече от всичко с тридесетте корпорации,чиито ръст крепеше Американската икономика.Това за него не бе просто работа, а страст, магия, хъс да борави с капиталите да ги залага,да ги разменя,да ги увеличава в това несигурно време на сривове и хаос.Акциите се надскачаха всяка седмица, тук губеха и печелеха играчи.Приличаха на стъклени топчета във сфера,които се бутат,но никога не могат да излязат извън рамките на пазарите.Не по- малко рискови бяха инвестициите в Barrel петрол, тройунция злато, сребро, Kros-kurs на валутите.Иновациите повишаваха печалбите, но реинвестициите пък снижаваха доходността на акционерите.Усещаше как пазара е жив, динамичен, пълен с изненади.Рискът бе стихия на Идън, той обичаше и пазарите на недвижими имоти,обичаше и пазара на ценни книжа, обичаше корпорациите с агресивна политика,но и непремерен риск, колко ще останат на пазара.Следеше и вторичният пазар на Търговските банки.Сделките с недвижимо имущество го караха да изпитва прилив на адреналин, бяха най- трудните сделки,непредсказуеми за аматьорите и специалитет за търсачите на преживявания.За трейдъри,обичащи риска, търпеливи играчи,овладели себе си и емоциите си в пълнота.Идън чу как се почука на вратата и от там влезе господин Макконъли.Трейдърът обичаше своите клиенти, прехвърлили шестдесетте години, с отпуснати коремчета,подпухнали клепачи, лъскави лимузини, облечени в официалните си сака.Изглеждаха доста невротични при срещите си с него.Играчи с побелели коси, понякога боядисани,с махмурливи физиономии, може би прекарали поредна обилно полята с алкохол вечеря, или нощ с някоя блондинка. Аристократичната им визия бе допълнена с масивен пръстен с рубин,а някои с халка.Пушеха пурите си нервно, може би по- нервни от времето,когато са били бедни,но сега са още по- страхливи за капиталите си.Искаха още сигурност в портфейлите си.Изискваше се свръх дисциплина, да уголемява капиталът им.Аналитично проверяваше всяка тяхна инвестиция и следеше за ръста им.Мислите на трейдъра светеха, предизвикваха буря в него.Беше страстен играч, прогностиката го влечеше с непредсказуемостта.Точно в хаоса, мисълта му волна, като на играч на въже го караше да взима неочаквани решения, по ръба на бръснач.Животът му като над пропаст, го продаваше и купуваше, но на него му беше все едно.Това е неговата природа, професия, хоби.Изготвяше договорите, внимателно обсъждаха клаузите и подписването узаконяваше неговият риск, нечия печалба, а неговият дял търпеливо го очакваше да попълни банковата му сметка.Като леден душ бяха решенията му, "Rolex"-а едва цъкаше, да отброи мигове от времето, в което той попадаше и оттам отново се гмурваше в ледените води на хаотичния пазар.Беше прогностик до мозъка на костите си.Прогнозите бяха мъчни и трудни,бяха вариации на тема минало, които пренареждаше в бъдещето, съзнанието му се ровеше в периодичността на случилото се назад във времето.Но това бе неговият живот-пазара,хаосът, не предсказуемостта.Ударите във финансов план не бяха леки, загубите го караха да комбинира доходностите в краткосрочен план и да залива загубите си от преди.Това понякога го спъваше,но никога да го откаже от мисията му.Вътрешното му чувство никога не бе го изоставяло,имаше премерен риск във всяка сделка.Обичаше вълновата стратегия, нито в брега, нито в най силното течение на финансовите потоци,умереност в емоциите.
Понякога рискуваше в името на високата печалба с фючърсни сделки, покривайки риска от недостига с краткосрочни доходни сделки, на по- големи обеми акции.Управляваше капитала,поверен му от клиентите.Недвижимите имоти бяха негова стихия.Тук фантазията го водеше с риска, да заложи акции, да купи парцел.След това да го построи за кратък срок,да го продаде, да го уголемява и дава под наем.Започнал с наема, той го изчакваше във времето, за да стъпи на здрава основа и да го купи.С наемите от няколко години и други активи купуваше на части.За това данъците не бяха негов проблем, а покупката ставаше във времето.Мегън го търсеше в обедните часове.Като куратор на Museum of modem art, понякога оставаше минутки време, за да го чуе.Гласът и като водоскоци на водопад го караше да се развесели.Отиваше на обяд в съседен ресторант на "Blackstone group", където отпускаше сред белите луксозни маси,свързани с лилави драперии.Поръчваше нещо леко.Порция пилешко с цитруси и киноа. Понякога чаша Geyser Peak го освежаваше за следобедните предизвикателства.Някои от клиентите понякога споделяха обеда му, пушеха своите пури, а той "Lucky Strike".Разговорите им се въртяха около скока на индексите, опитваха се да го провокират за някоя прогноза на финансовите пазари.Интересът им бе към пенсионните фондове, капиталовите инвестиции. Обядът изтичаше бързо, като пясък в пясъчен часовник, а Идън се ръкуваше за раздяла с клиентите си.Отправяше се към своя офис, където сделките го чакаха.Мислеше си за Мегън в промеждутъците от време.Напускаше ресторантът, разплащайки се с банковата си карта, оставяйки в добро настроение служителите.На няколко минути от тук офисът го очакваше с неотменими задачи.На влизане в сградата,почувства горещината, как бе отпуснала служителите в "Blackstone group".Уморени колегите му освежаваха мислите и състоянията си с чаша кафе,нервничеха в костюмите си, жените неспокойно пък влизаха като унесени с куп документи от офис в офис.Ето, че погълнат от асансьора се оказа пред офиса с №56,отвори вратата и намери лаптопа си на бюрото си.След минутки на съсредоточение, на вратата се почука и влезе познатият му партньор господин Морейо.След официалното ръкостискане, седнаха на масата и всеки подготви документите си. Господин Морейо, беше финансовият съветник на империята на Г-н Джордан Макмилън. Милиардерът Макмилън имаше финансова мощ разпростряна на четири континента,с много дъщерни фирми с производства, яхти,луксозни имения, няколко последни модела "Кадилак", вертолети, няколко фондации с благотворителна цел, вложения в произведения на изкуството и още капиталови вложения. Морейо изглеждаше притеснен или по-точно притиснат от ситуация, която като гордиев възел притискаше съзнанието му.Ризата му в цвят бадем подхождаше на сакото в сив нюанс марка "Версаче", а на лявата ръка носеше златен пръстен с рубин "Гълъбова кръв".Прошарен на вид, с далновиден поглед в синьо и едри ръце той извади бавно документацията на корпоративните разчети.Извади и своя лаптоп, за да посочи настоящите тенденции в бизнеса.
- Господин Идън Дакнер,сериозно съм обезпокоен от настоящото състояние на "Djordan W&T ind."Акционерите настояват за нарастване на печалбите от дивидентите им.Което обрича на срив производството ни.Реинвестициите забавят производствения цикъл.Не е възможно да се повлияе на решението на съвета на акционерите.Печалбата им е обвързана със стратегически решения на борда на директорите.Биха взимали решения относно болезнени инвестиции за корпорацията.
-Бихме повлияли на хода на нещата-усмихна се трeйдъра.-Има надежда за решенията на мнозинството акционери, ако се завиши техният дял на дивидентите при преразпределение на печалбата, и от там ще подчинят с гласовете си решенията на Борда.Запомнете нищо не е загубено!-усмихна се Идън
-Възможно е, при снижаване на разходите- замисли се "мозъкът" на "Djordan W&T ind."Трескаво заработи мисълта му, към снижаване на инвестициите в "ноу хау", технологиите, орязване на бюджета за маркетинг, медийните изяви на стоките.Скока в наемите на не движимите имоти, продажби на потенциални клиенти на яхти, скъпи имения... Фондациите можеха да снижат разходи за дарителства, но милионите продължаваха да фигурират в банките, лихвите можеше да погасят извънредните разходни парични потоци.Но как, да преустанови политиката на борда на директорите,които не отстъпваха от капитализацията на вложенията си.
-Облигационният капитал може да нарасне.Но лихвите, растат и облагодетелстват чуждия портфейл.- говореше Морейо.
Трейдърът се потеше, студена вълна заля лицето му, пулса се ускори и адреналина го изпълни до край.Гордиевият възел се затягаше.Акционерите работеха срещу мениджъра, а той спасяваше потъващият кораб на бизнеса,реинвестицията снижаваше кредитните рискове, в особено непредсказуемите води на пазара.Световната марка облекла на "Djordan W&T ind.", бе сред търсените в модните дефилета, лансираше собствена марка парфюми "Golden Astra", дамски и мъжки аромати, акционерите като хищни акули собственически следяха печалбата, за да разкъсат пая.Един подобен бизнес бе в разцвета си, в търсенето си.Изискваше се действие в средите на акционерите,за да предпазят от това едрия капитал на дружеството.
-Стратегията ми за"Djordan W&T ind."е свързана с набелязване на цели на капиталовият пазар с рискове в инвестирането.Завладени нови пазари, което би усилило апетита на борда. Средно срочна стратегия с производствени разчети,които биха привлекли нови облигационери и капитал.За това време се налага бърз портфейл с три вида сделки на капиталовият пазар.От една до три една години, средносрочни от три до пет години, дългосрочни над пет години.Рискът си струва, но усилието ще е взаимно.Може да използвам фючърсни сделки, но това е мой риск и приоритет.Бъдете спокоен г-н Морейо.Ще подпишем ли сделката?-попита Идън.
Морейо остана няколко мига в невидими светове и като отърсен от полусън, поклати глава с видимо зачервени страни и променен глас.
-Да, разбира се-каза той.
Наистина беше дошъл очакваният момент,в който клиента полагаше със задоволство подписът си, а Идън поемаше курс на нов риск и печалби.Отново трябваше да борави със своите умения, за да спаси и тази корпорация.Морейо бавно стана с видимо доволен вид, взе си сбогом с трейдъра и потъна в горещият следобед.Навън колите вдигаха шум,който бавно гаснеше.Едва ли беше по- леко на колегите на Идън наWall Street .Те бяха по- бързи в реакциите си от него,емоциите им бушуваха като буря в океан,гонейки срива или качването на индексите. Сега гледайки пазарите от борсовите бюлетини Идън си даваше сметка, че пазарът беше неговата стихия, неговият живот, неговата страст.Особено го владееха недвижимите имоти, бяха не прогнозирани, непредсказуеми, обречени на провал,но той владееше изкуството да ги купи.Някои губеха тотално от това, колеги или физически лица.Губеха всичко, заради покупка със заем.За толкова години работейки в хаоса на пазара си даваше сметка, колко много беше спечелил.Пазарът владееше света.Покупко-продажбите владееха света с риска си, а самият риск се бе размножил милионократно сам в себе си.Всичко бе предизвикателство в този живот.Рисковете са смисъла на съществуването.Поемаш риск- живееш, не поемаш риск- не живееш.Парите, те просто са част от риска.Хартиена форма, предизвикваща живота.А Идън просто го обичаше.