автор: apostola

Живяхме в мир и без награди,
а времето си беше с нас.
И нямаше за нас прегради
във всеки ден и всеки час.
Във мир и обич си живяхме.
Живяхме двамата с любов.
И най- добрите дни видяхме
в живота ни и стар, и нов.

Вървяхме под небето синьо
със твърда крачка и напред.
И пиехме любовно вино
от стиховете на поет.
Сега- след толкова години,
когато вече и не спим,
мечтаем за простори сини
и с обич да се подкрепим.

Че обичта сега ги свързва
и старческите ни тела.
А времето духът развързва
в последните ни стъпала.
И хванали сме си ръцете
да се държиме на крака
и с радост във сърцата- двете,
ще си отидеме така...