автор: svdonchev

Още от най- ранното детство тя не последва никой в игрите, не й се прииска да спортува, не посегна към забавления, нито се поблазни от нещо. после, когато се превърна в девойка,животът й продължи все такъв, тих, равномерен и ленив. Сякаш бе научила, че някога ще й предстои дълъг път и още отсега пазеше сили за тогава.
Пестеше движения и вместо да крачи, отстрани изглеждаше като лодка, която се плъзга по водите.Така преминаваше и в по- горен клас всяка следваща година, без да се напряга, точно с толкова усилия, колкото трябваха. Не прояви амбиция в нито един случай, не изпъкна с предложение извън уроците. Вече постъпила в университет, тя порасна съвсем. Веднага след вечеря се надигаше от масата и дори не отнасяше празната си чиния до мивката. Сядаше на близкото кресло с подвит крака, гледаше към телевизор с намален звук или просто се отнасяше да блуждае с поглед зад прозореца, без никой да може да разгадае за какво мисли. Тогава майка й наглед кротка и сговорчива, тихомълком шепнеше да я поучи, а баща й излизаше със сподавена кашлица навън за да не се дразни. Почти всяка вечер, само минутка след това, те двамата, мъж и жена оставаха сами в лятната кухня. Майка й плакнеше посудата и вдигнала лице срещу голата крушка казваше на мъжа си, вместо оправдание:
-Какво да я направим....мечтателка е, също като мен!?
Той димеше с цигара до отворения прозорец и най- често предполагаше с негодувание:
-Кой ли мъж ще си блъска главата с нея?!
А растеше бързо тяхната Катерина и беше хубавица. Имаше гарваново черна, лъскава коса, зелени очи с дълги мигли, алена уста със сочни устни, които винаги полуотворени приканваха към целувки. Колко бе апетитно и дъхаво тялото й, стройно, младо, стегнато, като диня, която скоро щеше да се цепне от слънцето. Където и да се появеше не оставаше незабелязана, привличаше като магнит и мъжете извръщаха глави след нея. Само че тя бе равнодушна и нехайна дори към собствената си красота. Виждаха я да излиза от дома без да е срясала косата си, с бледа дупка по чорапогашника, с измачкана блуза или прашни обувки, които понякога се спираше нехайно да избърше в тревата.
Вече превърнала се в девойка, тя не прояви желание да помогне на никого. Не се отзова и когато я потърсеха у дома дори и за най- дребната работа. Не прояви желание да отмени майка си в домакинството, нито се случи да се спусне да приготви обяд на баща си за следващия ден, веднъж поне да му угоди или дори само за да го изненада. Вече наясно с въздействието, което без усилие оказваше върху мъжете, Катерина живееше все по- лекомислено, радваше се на безгрижие и рядко се случваше да я навестят мрачни мисли. Малко преди да завърши университета, тя бе истинска красавица и стана още по- недостъпна. Съвсем в реда на нещата я преследваха ухажори. Всякакви млади мъже й предлагаха приключения, подлъгваха я с пари, приласкаваха я с нежност или направо открито й признаваха, че изглупяват когато се окаже наблизо. Тя не се показа надменна, обърна внимание на всеки със сдържана усмивка. Излезе на разходка, изслуша обяснения, искрено се разсмя на мъжките шеги, дори нерядко скланяше, в тъмнината на парка да позволи волни целувки под някое дърво. Винаги с тежест в държанието, но отзивчива, тя умело отклоняваше прекалената близост и често, човек застанал встрани, виждаше как по лицето й като сянка пробягва отегчение от мъжете. Такава беше, наглед простодушна, ухилена като глупачка, а всъщност пресметлива при всяка крачка.
Едно лято баща й претърпя злополука в завода. Счупи крак и се залежа в болница. Майка й, диспечерка в железниците, не посмя да отсъства от работа, защото бе настъпило времето на големите съкращения и тя се страхуваше да не загуби работата си. Наложи се Катерина да занесе походен стол в болницата, за да стои до леглото и да обслужва баща си. Това бяха наистина тягостни дни за нея. Той й нареждаше да отвори прозореца за да се проветри и преди обедната дрямка я подканяше да изгони мухите появили се навсякъде от горещината. По няколко пъти през деня трябваше да разменя мястото на възглавниците зад гърба му или да търси свободна санитарка да го обслужи. Изобщо, вечно бе сприхав и недоволен. Привечер, когато майка й пристигнеше запъхтяна да я смени, Катерина си тръгваше изморена и мрачна, сякаш я бяха принудили да обгрижва някой съвсем чужд човек. На втората сутрин тя се запозна с Яни. Кротък, млад мъж с много бяла кожа и сънливо изражение на лицето. Поговориха в коридора, докато отминаваше визитацията. Той също бе тук да е в услуга на болен роднина, но веднъж зърнал Катерина, забрави за него и закрачи като пазач наблизо, само за да я срещне пак. Предложи и помощ за всичко, слезе да купи вестник на баща й, пренесе обяда му върху табла до леглото и следобед вече той нагласяше вместо нея, възглавниците зад гърба на нейния болен. До вечерта Яни бе толкова влюбен, че дори лекари и сестри бяха забелязали това и се подсмиваха зад гърба му. Загубил ума си, той помоли Катерина да излязат на кафене и тя се съгласи с безразличие. Той онемя от радост, посегна да я докосне и я последва като куче. Тя се поласка от тая му преданост и една вечер след като часове наред я бе гледал с почитание като икона, тя му позволи почти да я разсъблече, само за да види докъде може да стигне треперенето на ръцете му. От този миг нататък, той пропадна, а Катерина не го пощади. Очите му светеха като на болен, бузите му хлътнаха и с тази белота на кожата, заприлича на призрак. Подчиняваше се на всеки неин каприз. Започна да бяга от работа, за да я следи, а между приятелите му тръгна мълва, че е потънал в дългове за да я радва със скъпи подаръци. Скоро доведе до отчаяние всички, които милееха за него, а Катерина разреди срещите, защото вече бе започнал да я задушава с тая своя отзивчивост. За щастие съдбата се смили над него. От службата му го изпратиха в дълга командоривка и Катерина бързо сложи край, все така, с едно махване на ръката, както правеше винаги. Цялата тази история несериозна като всички други около нея, обаче й даде добър урок и тя вече бе напълно сигурна. Мъжете често изглупяват съвсем и дават с готовност много, без да се налага да получават кой знае какво. А тя, защо да не се пусне по течението, докато всичко наоколо тече? Защо да не може да прекара живота си без да полага много усилия? Кому ще остане длъжна, ако изживее поне младостта си по- лесничко? Тогава една нова мисъл я перна като нощна пеперуда през лицето. Повдигна глава, дори се развълнува, а това толкова рядко се бе случвало в живота й досега.
Всичко за Катерина започна като игра. Обличаше строги, тъмни дрехи и без да се разкрасява излишно, излизаше от дома. С походка, различна от тази при обичайните й разходки, тя пристигаше в кафенето на болницата, в която лятото бе лежал баща й със счупения крак. В началото идваше само тук, после реши, че е редно да сменя болничните кафенета, защото след безцелното стоене по масите на едно и също място, винаги можеше да й излезе лошо име. Поръчваше си чай или капучино, или просто чаша вода, сядаше на маса до прозореца и веднага си налагаше тревожен вид. Трябваше да изглежда, че очаква в напрежение близък човек да излезе от операциона, или просто е дошла на свиждане, а са я посрещнали с лоши новини и сега ги обмисля. Поглеждайки към нея, човек започваше и да предполага, че самата тя е била на преглед и стои като онемяла, защото се страхува да разбере резултатите. Понякога тревогата й се разсейваше за миг, тя проточваше шия към дърво или прелитаща птица зад стъклото отвън. Тогава другите клиенти на кафенето я приемаха просто за разсеяна мечтателка. Тя обаче, привидно отнесена, забелязваше и най- дребните неща. Мъже поглеждаха към нея, докато си поръчват кафе, други пристъпваха с глупава причина да я заговорят, но току пред масата й се отказваха. Имаше и такива, които я дебнеха като ловци или я следяха с ласкав поглед изпод веждите и чакаха само тиха нейна усмивчица, за да я връхлетят с обяснения. Тя отпиваше от чашата си на кратки глътки и изглеждаше все по- угрижена или замечтана. Може ли все пак така отстрани истината да разбере човек? Въпреки, че не бе накипрена, Катерина наистина грабваше окото, но погледа й не се задържа върху нечиии други очи и нищо наоколо не печелеше вниманието й, а тревожния вид не я напускаше. Колкото и да приличаше на недостъпна за всички, мъже все пак я заговаряха. Тя студено и с няколко изречения влизаше в разговор с някоя от измислените си истории, все свързани с нейни болни роднини. В това време, съвсем неочаквана, явно вродена у нея пролича дарба да преценява ухажорите си от първите приказки. Разпознаваше наглите младоци, които пристъпваха без уважение, направо с покана за среща и не търпяха възражения. Бързо се отдръпваше от недодялани мъже с плетени жилетки и вехти обувки пристнали по работа в болницата отдалеч. Те питаха с неудобство за свободен стол до нея, гледаха я втренчено и веднъж седнали с обичайните си миризми до нея й създаваха неудобство. Избягваше и болни мъже с халати и плюшени чехли, слезли от етажите да глътнат въздух. Те винаги се жалваха колко неочаквано се появява болестта и не знаеха кога да спрат с оплакванията. Не й харесваха и лекарите. Те се открояваха от всички други, с похотливите си погледи и цинични приказки. Друго бе очаквала Катерина. Без да е романтична по душа, тя си бе представяла как към нея ще се приближават кротки, млади мъже, все възпитани като Яни. Ще показват смирение и ще й угаждат, без да са прекалено настоятелни в мераците за близост. В тези моменти се разочароваше от реалността Катерина, допиваше кафето си и се отправяше към дома. Вече завършила университета, тя избутваше дните млада и безгрижна. Прекарваше деня между дивана и креслото, а вечер, слушаше с мълчаливо упорство натякванията, че е време да си намери каквато й да е работа.
Въпреки всичко тя завърза много запознанства, все в болничните кафенета. Излезе на срещи, на вечери в тихи ресторанти и на разходки покрай дългия канал на гребците. Няколко пъти се довери и подхвана връзки. Премина през кратки, лъжливи приятелства с мъже, които умело, също като нея размътваха чуждите глави с измислени приказки. Тях разкара бързо, тръснала диво глава, като кобила, която опитваха да укротят. Срещна и други. Те бяха толкова влюбени, че будеха съжаление. Тя приемаше ухажванията им със симпатия, както се приемат лудориите на палави деца, но не се задържаше и при тях, защото бяха бедни мечтатели, а тя не си придаваше измъчен вид из кафенетата заради тях. Въпреки всичко тя преживя и няколко дълги връзки, все с по- възрастни, улегнали мъже. Те я уважаваха, радваха се на младостта й, изпълняваха желанията й като магъосници и не очакваха отплата на всяка цена, преди самата тя да е пожелала. Така, следващите години преминаха за Катерина, бързо и в спокойствие. Радваше се на мъжко внимание и от всяка близост с мъже извлече полза. Беше честа посетителка на ресторанти, посети причудливи места, получи скъпи подаръци и дори успя да спести прилична сума пари. А остана студена и безчувствена, като в най- ранната си младост. Понякога, макар и рядко у нея се появяваше желание да се влюби и да обича както обичат нормалните жени, но това бе закратко. Нападаха я отново моминските мисли, че е сама на света и никой не може да я разбере, камо ли мъж. Все пак, всичко е Божа работа, си казваше тя в някой много тягостен миг, когато й бе черно пред очите, може някой ден и най- обикновенна домакиня да си остана, се примиряваше все пак Катерина?!
Един мразовит ден, тя пиеше чай в кафенето на Окръжната болница и съвсем не бе в настроение. Положението у дома бе тягостно. Баща й бе вече вечно намръщен, когато я срещнеше из стаите. Не можеше да се примири, че единствената му дъщеря лениво нехае и остарява във време, когато някогащните й съученички вече отглеждат деца. Майка й, също отчаяна от нея, напоследък бе престанала дори да я поучава.
-Хубаво нещо е чая, когато капчуците навън замръзват?!- чу мъжки глас до ухото си. Не се обърна, остана овладяна и не показа емоция, сякаш нищо не е чула. Обикновенно реагираше така. Застояваше се в размисъл закратко, после се отзоваваше за разговор, преди някой да е загубил търпение. Сега отстрани, близо до нейния стол се белна пуловер и едно мъжко лице застана пред нея. Мъж седна без да поиска рарешение и тя погледна към него с обичайното безразличие, което понякога по- бавно успяваше да скрие. Той се разпореди като стопанин. Поръча още чай в каничка, с който незнайно защо донесоха и бисквити. Заговори спокойно, както се бе появил. Имаше мек глас, с който можеха да се приспиват деца и Катерина го загледа. Привлекателен мъж наистина, от тези, които ти се приисква отново да погледнеш, с будни очи и няколкодневна брада, която бе започнала примамливо да побелява около устата. Не пристъпи с колебание, нито се запъна за да подбере думите си. Не трепна като другите и не прояви колебание. Нападна я като течение в тунел и тя го погледна объркана, както се посреща неканен посетител в моминска стая. Оказа се, че е тук в болницата заради брат си, на когото трябва да направят много операции, а така и не се е намерил друг, който да се грижи за него. Говореше непринудено и без чернилка, сякаш вместо да се навежда с грижи над леглото на брат му, го бяха повикали да полива цветя някъде из алеите на вътрешния двор. После подхвана спомени за зимата. Как хубаво се трупал сняг из родните му краища, как возели момичета с шейните и в почивните дни газели в преспите на лов. Подпита и нея. Защо се е застояла в това мрачно кафене, когато всичките хубави жени розовеят навън от студения въздух? Какъв е този мрачен вид в това красиво лице, когато момичета- мечтателки вече подреждат цветни подаръци под елхите?! А тя...тя за първи път от много години насам, не поиска да му разкаже някоя от измислените си истории. Не й се прииска да се скрие, нито да си замълчи както обикновенно, когато я налягаше отегчение. Спомена само с половин уста, че и тя при болен е дошла. Какво пък...може да е изглупила съвсем, щом й се приисква толкова свои мисли да му сподели, както досега не бе правила с друг? Няма какво да се каже, привличаше я този мъж. Това, за което бе само чувала и чела, бе сполетяло и нея. Явно бе проличало, че следи приказките му с отворена уста без да се сдържи, щом той я погледна с престорено учудване и подпита „ Да не ви приличам на някой близък или познат“, а тя смутена от пъстрите му очи объркано поклати глава. Да, за първи път бе забравила да добие обичайния си притеснен, болничен вид, толкова обигран с годините. Той стана за да поръча, а тя го огледа наивно като хлапачка, забравила всякаква предпазливост. Чист пуловер, спортен панталон и обувки, които изглеждаха съвсем нови. Преди малко докато говореше бе видяла подредените зъби и гладките му ръце с поддържани нокти. Добре облечен и самоуверен, той явно разполага с пари. Говори спокойно и тихо, сигурно работи за себе си, щом може да отсъства по всяко време за да идва при брат си. Стори й се, че е доста по- голям на години от нея, може би е на средна възраст.
Той продължи да говори на Катерина с мекия си глас, а тя вече не можеше да отдели поглед от него. Сякаш са били близки преди, той е заминал и сега се завръща за да си я прибере, а тя ще се изправи без много приказки и ще го последва където и да я отведе. Някой зад нея изспусна чаша върху пода, Катерина се стресна и погледна нататък. Може би ще бъде най- добре да си тръгне още сега от кафенето, да избяга от този мъж без да си вземе довиждане дори, макар да знаеше, че още преди да е излязва отвън при студа, ще й се прииска да го види отново.
-Какво работите Вие?- я попита разсеяно той.
-Аз не работя!- отвърна тя с гордост, после без да се замисли излъга, сякаш за да му направи добро впечатление и тя:
-Родителите ми разполагат с пари!
Той само кимна одобрително.
Отвън прехвърчаше сняг. Минувачи с развети шалове бързаха занякъде преди да е паднала ранната, зимна тъмнина. Отстрани един след друг светваха прозорците на голямата болница. Тук в топлото кафене посетителите бяха оредели, някой се бяха върнали в отделенията, други се бяха запътили към дома. Катерина стояла доскоро послушно на стола срещу този дяволски мъж, рязко се изправи. Вече знаеше, че е редно да си ходи, въпреки, че съвсем не й се искаше. Уговориха се да се срещнат на следващия ден, той се изправи с бляскавите зъби и си взеха довиждане. Тя тръгна между масите. Без да е спирала да мисли за него се запита къде ли ще отиде той сега, в какъв дом, при какви хора, дали ще си спомни утре за нея, дали Катерина му е станала симпатична, както той на нея? О, разбира се, че тя с нетърпение ще очаква отново да го види, дори вече отвън, докато затваряше вратата погледна към кафенето за да зърне белия му пуловер.
Мъжът остана вътре сам. Вече бе сигурен, че тя ще очаква със скрито вълнение утрешната им среща. Колкото й бяха потайни, жените вече трудно скриваха намеренията си от него. Сега просто ще трябва да я изчака да излезе от двора на болницата, за да може след нея да си тръгне и той. Разбира се, че няма никакъв опериран брат, никога не е имал брат, това беше една от любимите му измислени истории. Изправи се и отиде до прозореца за да я огледа на спокойствие. Тя се отдалечаваше между заледените локвички. Да, хубаво тяло има наистина, но не това бе най- важното за него сега. Ще трябва много бързо да й влезе под кожата. Последните дни средствата му съвсем бяха привършили и още утре, той щеше да се окаже без пукнат лев, а тя без никаква предпазливост бе признала, че тодителите й разполагат с пари. Ще трябва бързо да й завърти главата, но това не го притесняваше, правил го е толкова често преди, а и този път ще бъде различно. Наистина не си спомняше досега да го е издържала по- млада от него жена.

К Р А Й