автор: LeoBedrosian

- Защо не пишете господине?
- Не знам за какво.
- Мислите ли, че сте написал всичко?
- Вероятно съм пропуснал едно, две неща.
- А защо не ги напишете?
- Виж, вече не ми се пише, мисля ...
- Творческа криза? Или осъзнаване на реалността?
- Ако имам творческа криза не смятам, че въобще някога съм излизал от нея. И не познавам нещо друго освен реалността, така че...
- Нима твърдите, че всичко, което сте написал е реалност?
- Да, така мисля.
- Дори оня фейлетон за изгубения извънземен сред овците на бай Стоян?
- Това е хумор, пародия на селския бит, един приятелски шарж.
- Да, особено когато бай Стоян започна да го дои, просто шармантно.
- Нима искаш да ти обяснявам какво съм искал да кажа?
- Да, искам да ми кажете.
- Майната ти! Не съм длъжен да го правя!
- А читателите?
- Какво за читателите?
- И на тях ли няма да обясните?
- Майната им и на читателите! Не съм длъжен на никого...
- Тогава защо веднъж казахте, че за вас е важно да се продавате? Това не ви ли прави длъжен?
- Кога съм казал тая глупост? За мен винаги най-важното е било да остана свободен в творчеството си. Затова и не съм продал кой знае какво.
- Добре, да оставим това. Искам да ви попитам дали смятате, че трябваше да пишете?
- Ама, как, дали смятам...?
- Е, хайде сега. Разбрахте ме добре. Попитах ви защо въобще започнахте да пишете? Не можахте ли да станете просто хлебар, или бръснар? Не мислите ли, че днес писателите са прекалено много?
- Но как така, та аз винаги съм писал! Дори когато спя - пиша. Между нас казано едни от най-силните ми стихове съм ги написал насън, по-скоро съм сънувал как ги изпявам.
- Е, всички сънуваме красиви неща, искам да кажа, хубави хора, загорели женски тела на знаойни плажове сред палми и пясък. Но малцина дръзват да излеят сънищата си на хартия. А вие го правите постоянно. Или поне до скоро го правихте.
- Но, вие ме карате да се чувствам виновен за това, че провидението ме е надарило с талант. Искам да пиша и го правя, това е!
- И не адресирате писанията си към никого? Просто хей така, допише ви се, сядате и го изливате на хартията?
- Напоследък използвам компютър. По-лесно е.
- А когато започнахте, защо го направихте? Утешили сте някое красиво създание със безбрежно сини очи. или...?
- Мисля, че всички сме писали поезия в младините си. Вие не сте ли?
- Признавам, че съм го правел, но не посмях никога да покажа написаното пред другиго. А вие издавате, понякага в големи тиражи!
- Е, съжалявам, че не си успял в литературата. На мен ми се получи. И не мисля, че съм виновен за това.
- А да, провидението! Щях да забравя кой е виновен.
- Провидението помага на избраните. То е инструмент на Разума да се покаже сред онези, които имат нужда от него. Не мисля, че ние можем да го съдим.
- Но ние само го обсъждаме. Значи смятате, че вие сте просто един инструмент на някой, по-висш?
- Дори да съм това, не мисля, че трябва да го обсъждаме. Нямаше ли да говорим за темите ми, за изкуството, за посоката на творчеството.
- Че ние не говорим ли за това? Когато ви попитах защо спряхте да пишете визирах тъкмо причините и темите, от които вие така вероломно ни лишихте.
- Че защо да съм лишил. Нима не казах повечето неща? А вие изчел ли сте цялото ми творчество?
- Е, чак цялото... но по-голямата част - да!
- И защо трябва да продължавам да пиша, по дяволите!? Не мога ли да оставя нещо и за себе си?
- Можехте да оставите всичко за себе си. Никой не вие карал да публикувате...
- Но нали публиката е гладна за сензация, за мъст, кръв и смърт! И когато убия героя си, аз убивам себе си! Но тя не го разбра, не усети моята липса, а поиска още жестокост. И аз ѝ дадох цялата ярост на света! Дано се е задавила.
- Затова ли спряхте, защото изчерпахте яростта си? Боже, колко жесток сте бил!
- Ама ти няма ли да спреш да ме питаш? Защо не си завреш тъпите въпроси в гъза!!?
- Моля без цинизми. Нашето издание е уважавано и се чете от най-елитни среди.
- Майната на изданието ви! И си заврете елитните среди там, при тъпите въпроси. Ако нямаш какво да ме попиташ, по-различно от това защо не пиша и какво стана с таланта ми може да ходиш по дяволите.
- Какви са бъдещите ви творчески планове?
- Боже, тоя ще го убия! Ще му извия врата, като на гергьовско ягне и после ще го опиша в най-добрия си хорър!
- Господине, но защо ме гледате толкова зле!? Недейте господине, осъзнайте се!
- Хей сегинка ще ти кажа какви са творческите ми планове. Ще те транжирам и ще те изям на задушено с лук, моркови и магданоз. И хич не ме е еня за наситените ти мазнини. Стой бе, къде побягна!
- Помощ! Аааа!! Спасете ме....