автор: Angelche

Създаде пътища за мен, вървях по тях без тебе.
Създаде слънцето за мен и прати във очите ми лъчи.
И вятъра създаде ти за мен, развял за теб косите ми.
Създаде и прегръдка пак за мен, а всъщност ти къде си?
Надвисналият облак ти ли го създаде, засенчил слънцето?
А вятърът отнесъл топлата прегръдка и той от тебе ли дойде?
Създаде ли любов за мен, да чакам със ръце протегнати?
Създаде ли?
Държа във шепи времето, а ти изтичаш между пръстите.
Не си в ръцете ми! Събирам те от песъчинки стъклени.
Опитвам се да те сглобя, опитвам се и искам да те видя.
Отиде си от мен така, както бе дошъл от миналото,
отиде си от мен, без дори да те е имало.......