ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 870
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 871
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  Докато спиш хиляди леки слънца
преплитат пръсти по клепачите ти,
ветровити авлиги строят
стените на съня и целуват
все още неродената ти усмивка,
булевардите се превръщат в гори,
годините – в дъждове,
косите ти – в карфици,
здраво хванали сърцето
в лавина от макове,
с безброй изморени щурци
по кипналите стъбла.
Синините по небето
са единственото ми притежание,
ако и теб те имаше,
а не беше просто химера,
нямаше да имам нужда от сънища
с приведени рамене.
Илюзия сме.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Простудих се от сънища" | Вход | 16 коментара (49 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Простудих се от сънища
от kameja на 11.06.2017 @ 18:23:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Красота - ветровити авлиги, лавини от макове, слънчеви пръсти по клепачите на спящия. Булевардите, превръщащи се в гори, годините в дъждове - от онези картини, показващи земята след хората. И крехкостта на всичко - илюзия. Очарова ме и привлече възприятията ми. |
Re: Простудих се от сънища
от libra на 06.06.2017 @ 23:38:22
(Профил | Изпрати бележка) | абе хич не сме илюзия, съвсем реални сме си :)
аз ей така си позволих да го прочета:
Докато спиш хиляди леки слънца
преплитат пръсти по клепачите ти,
строят стените на съня и целуват
все още неродената ти усмивка
И булевардите се превръщат в гори,
а годините – в дъждове,
здраво хванали сърцето
в лавина от макове,
и с безброй изморени щурци
Синините по небето
са единственото ми притежание,
ако и теб те имаше,
а не беше просто химера,
нямаше да имам нужда от сънища
с приведени рамене.
Илюзия сме.
поздрав :)
|
Re: Простудих се от сънища
от tearfly на 27.05.2017 @ 21:28:10
(Профил | Изпрати бележка) | ...и аз все чепкам тези сънища. Защо ли не вярвам, че се е простудила лирическата - те - сънищата - са едно топло одеяло, ако ги нямаше, в сърцето щеше да е Сибир. Много нежно и отдадено, като китарен звън.
Лирическата да вярва на сънищата си. Те знаят какво правят и къде я водят. А тези пътешествия пишат...
"Докато спиш хиляди леки слънца
преплитат пръсти по клепачите ти..."
|
Re: Простудих се от сънища
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.05.2017 @ 01:02:56
(Профил | Изпрати бележка) | | С толкова отдаденост и топлина е написано, че чак свети! Не простудява и грам. Началото е трепетно нежно и плахо. Усещането ми дори е, че има някаква част премълчана нежност между усмивката и булевардите. Ненаписана или несподелена с нас. Има любов в този стих, искрена. Моят прочит завършва със сънища. Разкошен текст, Дес! |
Re: Простудих се от сънища
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 26.05.2017 @ 19:25:19
(Профил | Изпрати бележка) | Стихът е много хубав. Друго се замислям, тези дни и аз писах стих за съновидения и живот. Чета и на Мегито и тя на същата вълна...Дали вече повече искаме да сънуваме пред реалността...
Поздрави! () |
Re: Простудих се от сънища
от erka (elokolska@abv.bg) на 24.05.2017 @ 17:10:24
(Профил | Изпрати бележка) | :)...изплетох си хамак
от невидимата паяжина
на илюзиите ти.
Сега мога да заспя
с усещане за дом. |
Re: Простудих се от сънища
от mamasha на 23.05.2017 @ 21:27:50
(Профил | Изпрати бележка) | Тези дни се захванах да чета стиховете за Славейковата награда. След толкова боза с претенции за поезия, твоето стихотворение си е истински балсам за емоциите ми.
Възхищавам се на моженето ти, MD! Поздравления за тази поетична перличка! С твое разрешение - слагам си я в папката "Любими"! И отивам да си го чета още и още, и още.
:))))))))))))
|
Re: Простудих се от сънища
от nironi (nironi@mail.bg) на 23.05.2017 @ 16:19:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Навлизаш все по-дълбоко в реалността, това е! |
Re: Простудих се от сънища
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 23.05.2017 @ 08:21:42
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, че е хубаво!
...
ветровити авлиги строят
стените на съня и целуват
все още неродената ти усмивка...
...
А бе, какво съм тръгнал да ръся цитати – то, ЦЯЛОТО си е неотделимо
от вихъра на образи (и страсти!).
Колкото и да се мъчиш да го извъртиш наопъки с *химера* и *илюзия сме* - НЕ СТАВА!
Те само подчертават колко много Любов има преди това.
А когато има толкова много Любов – НЯМА КАК ДА СТАНЕ!!!
Уффф! По-олекна ми... Като си го казах. не може - само черна и разрушаваща поезия.
:=)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
... а на публикуващият (Administrator) – отделно ще му обясня (на*Лични*)
защо ТРЯБВА да е в *Избрано Поезия*
А, да – отл. 5 от мен! И не се опитвай да ме разубеждаваш!!! :D :D :D
|
Re: Простудих се от сънища
от daro на 23.05.2017 @ 07:02:25
(Профил | Изпрати бележка) | хайде, събуждай се - стига си зъзнала... чак и зънзаникаш в некви си илюжъни! ;)
... ненужени :)
_________________________(((О)))___________________________ |
Re: Простудих се от сънища
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.05.2017 @ 21:35:56
(Профил | Изпрати бележка) | | ...приятен сюрреализъм :) но ако илюзията осъзнава илюзорността си, как ли изглежда реалността ? |
Re: Простудих се от сънища
от Kanegan на 22.05.2017 @ 20:00:30
(Профил | Изпрати бележка) | Простудата от сънища, най-неочаквано,
сбъдвала стихове за красиви чувства,
толкова много преживени истини,
радости от безкрая вселените пращали!!!:)))
Много ме радват подобни редове, чувства, изобилия на сърдечно преживени мигове!:)))) |
Re: Простудих се от сънища
от rady на 22.05.2017 @ 19:00:16
(Профил | Изпрати бележка) | Преди седмица започнах едно стихче, но както много пъти - не го завърших и няма да го завърша, но ще ти го напиша като коментар.
Докато си представях какво си представяш,
когато затвориш очи,
малка сова обсеби нощта,
тъжен прилеп разграфи тишината
с недоверчиви, объркани полети...
Оживя тъмнината,
само зад моите клепачи
бе застинало миналото... и т.н.
Всичко е илюзия, мила ми Дес!
|
Re: Простудих се от сънища
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.05.2017 @ 17:20:06
(Профил | Изпрати бележка) | Сънищата ми са просто врати, зад които може би ме чакаш ти, а може би там клечи някоя и друга объркана зима или просто вечността се прозява и протяга хилаво. Кули от необработена самота са мислите ми, готови всеки нощен момент да рухнат от напора на горчивия хмел на осъзнаването, че ти не съществуваш. Но не мога да спра плача на съмнението: Дали между звездите винаги е толкова студено както в мехурчетата празен въздух от нашите пропуснати целувки?
|
|  |
Начало
ХуЛитери
