|
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"закъде пътуват мълчанията" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: закъде пътуват мълчанията от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 00:27:50 (Профил | Изпрати бележка) | Не е препоръчително лирическата да шофира с размазан грим, Теърфлай!
Тя мълчи
и премрежват се мокро очите й,
и спасително следва лъкатушеща осева линия,
100 живота да имаше пак би товарила смело мечтите си
всички пътища би пропътувала с тях...
Тя не гледа в страни,
а дърветата махат с листата си,
не поглежда обратно назад в огледалото,
тя не чува,
не вижда,
и в момента забравя, че пътеката не е, която е видима,
начертано е
и е точно за нея:
онова късче синьо небе зад завоя
и онази гора, разлюляла зеленото, птиците
и морето с прозрачните приказки,
във които блещукат пасажи от риби
и корали лежат под водата и светят,
тя не знае, но точно такова мълчание
като днешното носи пречистване
и пътува, пътува напред,
а пък всъщност пътува към себе си.
Защо винаги се отнасям след думите ти и се редят картина след картина. Сякаш се пъхам в светове, в измерения. Може пък да съм наминала да прекъсна мълчанието. Здрасти, Теърфлай. Ще ме вземеш ли на стоп? |
Re: закъде пътуват мълчанията от elsion (negesta@gmail.com) на 21.05.2017 @ 11:12:13 (Профил | Изпрати бележка) | Харесвам този образ - въпреки тъмните щрихи, Тя е свободна, по труден начин, но свободна... и е тъкмо такава, каквато трябва да бъде - пътува към морето, почти митично пътуване е това, катабазис, но не към подземното царство, а към брега на живота :) |
Re: закъде пътуват мълчанията от erka (elokolska@abv.bg) на 20.05.2017 @ 00:56:01 (Профил | Изпрати бележка) | :)...най-живописните гледки са покрай черните пътища...;)
Привет! :) |
Re: закъде пътуват мълчанията от mariq-desislava на 20.05.2017 @ 08:18:15 (Профил | Изпрати бележка) | Нека няма край за странстванията на волята, докато демоните от детството бавно онемяват. Богат текст, с толкова разгърната структура, че изгубвам ключовете по средата на пътя, но точно това е хубавото - завръщането към смисъла всеки път е като за първи път.:) |
| |