 |    Изгубен в послеехото на твоята усмивка По порцелановия под на спомените
вкопани антрацитно във плътта
на още плахо живите ми мисли,
краката ми пропукват тъжния си път
далеч на изток от замръзналата нула,
където бе съсечен сърдечния ми полет.
Събрал останките от непревзетия си взор
и вдигнал ритуалите на новата си вяра
в единствения си отчаян опит да достигна
до хоризонтната заря на светлината,
която да прониже сатурновата вечност
на непрегърнатата ми и вледенена нощ.
Към огъня, във който ще лумнат страховете,
а пустотата ще се прероди във тъмен кактус,
обезумял от крехко абстинентна жажда
по твоето загадъчно във здрача си докосване,
засаждащо фонтаните на бъдните ни рози
превили доверчиво раменете си в посоката
на нашите тъй трепетно-бодливи откровения.
А когато след всички молекулно отлетели епохи,
най-сетне търпеливо ме дочакаш и откриеш
с изранени, но още неотронени сълзи -
вдъхни ме и тихо ме изпий без думи,
до последната горчива капка на прокълнатите ми корени...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Изгубен в послеехото на твоята усмивка" | Вход | 6 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 16.06.2017 @ 01:48:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Не просто роза. Фонтан от рози. Които може би плахо раздиплят венчелистчета някъде. Само за нас. И ще валят върху трепетите ни. Някога. Може би. Ако въобще те има... |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от rady на 21.05.2017 @ 22:05:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Мда. Лирическият ти е опитал да удави страховете си в реката от думи... И една съвсем крехка вяра... Но не е успял, защото към края тя съвсем лекичко надига главичка...и аз я видях! |
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.05.2017 @ 14:57:35
(Профил | Изпрати бележка) | :)) Идея нямам какви са били намеренията на г-н Лирически, ама едва ли се е опитвал да дави когото и да било. Ако ти се струва (по някаква абсолютно непонятна за мен причина), че има повече думи, ето ти един стар пример за краткодумие: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=62946&mode=&order=0&thold=0
:)) Май всичко, от което се нуждаем е просто едно уединение, където да посрещнем Апокалипсиса с мъдро разбиране. Това - любов, вяра, бла-бла... |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от rady на 22.05.2017 @ 15:51:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Не мисля, че има много думи! Има си толкова, колкото са ти трябвали!)))Не си ме разбрал вероятно! Харесах, човече, но така е във виртуала - не винаги те разбират(както впрочем е и в реалния свят)! А онова първото е както и много мои...:))) |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.05.2017 @ 16:03:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Лош виртуал, лош, лош... Относно думите - много или малко, както и да ги използваме, все неразбрани оставаме... Лоши хора, лоши, лоши... |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 00:55:04
(Профил | Изпрати бележка) | И аз се изгубвам в многословните ти текстове. Бих рязала с голямата ножица на места, защото има красиви попадения, които биха се откроили сред по-малко думи. Обаче ти не ме слушай, защото пишещият изразява усещания, а четящия приема според собствения си начин на възприятие.
|
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:10:21
(Профил | Изпрати бележка) | Животът е занемарен от дълги векове чемширен лабиринт, а ние щури зайци без грам симпатия един към друг...
Не само, че не трябва да се реже, а трябва да се добавя на места, но късните кръпки не водят до добро. Не, мадам. Никога не добавяй, когато огънят вече гасне... |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:24:08
(Профил | Изпрати бележка) | Е не добавям де. Напротив :)))))) Бих искала да разчистя коренищата.
Сега сериозно, Гена. В лабиринтите не е нужно да се влиза. Красиви са погледнати отгоре. Вътре може да се объркаш, а объркването предизвиква паника.
Ехо! Здравей :))))))) Обещавам да не подкастрям чемширите с голямата ножица. |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:30:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Това е то. Животът може би е красив ако го гледаш отстрани, но когато почнеш да го живееш, объркването ти е сигурно... А и трябва да внимаваш, когато тичаш с ножици в ръце ;) Послеехо! Здравей :))) |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:49:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Драго ми е да те видя :)))))))) Разбира се, че ще внимавам с ножицата. По никакъв начин не бих отрязала ушите на зайците погрешка :)))))) |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.05.2017 @ 02:10:42
(Профил | Изпрати бележка) | Хихи. Тази вечер само се сещаш за разни образи :) Този помниш ли го:
https://www.youtube.com/watch?v=SU0TPKfRLEI |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 02:18:39
(Профил | Изпрати бележка) | :))))))))) Естествено, че помня. Даже сега се навивам и отлитам, защото очите ми се затварят и унесена залитам :)))))))
Лека, спи извън лабиринтите :)))))) |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.05.2017 @ 02:38:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Лека ти, чайка лекокрила ;)) |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от erka (elokolska@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:08:55
(Профил | Изпрати бележка) | :)...някаква отвара за любовна магия си забъркал, струва ми се...;)
Elling! :) |
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:12:40
(Профил | Изпрати бележка) | Отвара? Тц. Отрова...
И оттук не пий, Еrka!! |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от erka (elokolska@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:27:15
(Профил | Изпрати бележка) | :)...хм, всичко на този свят е отровно, ако не внимаваш с дозите...;)
|
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:31:53
(Профил | Изпрати бележка) | ... а пък обратното е лекарство...
Шарлатани ни дебнат навсякъде, Erka! Бъди умна и бдителна ;) |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от erka (elokolska@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:47:48
(Профил | Изпрати бележка) | | :)...кое е обратното, Elling? |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.05.2017 @ 02:13:25
(Профил | Изпрати бележка) | отрова лекарство :) Едното е обратно на другото. Инаквото тълкуване на думите ни въвлича в политическа некоректност :))))
А пък ние сме от правилните, нали? Еrka! |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от erka (elokolska@abv.bg) на 20.05.2017 @ 09:33:11
(Профил | Изпрати бележка) | :)...педпочитам да бъда от правостоящите, щот нямам идея
кои от седналите в политиката са правилните и кои не...;)
Elling! :) |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от mariq-desislava на 20.05.2017 @ 07:30:38
(Профил | Изпрати бележка) | Малей, две кила прилагателни си трупнал на квадратен стихометър.:))) Ако Тя съществуваше би превърнала кръвта ти във вода и вярата ти в кристал, но истината е, че нищо не съществува между чука на смъртта и наковалнята на неизречимото слънце (да се изкажа като един същий нихилист:)
Има нещо прерафаелитско тук, по-точно като излязло от Данте Габриел Росети, който оставя стиховете си в косите на своята мъртва любима и казва, че "там, където те няма, няма и живот". |
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.05.2017 @ 12:15:06
(Профил | Изпрати бележка) | Така трябва! Прилагателните да се прилагат без мярка и без притеснителни увъртания през дясното рамо. Трябва да се пише и говори буйно, водовъртежно, заплашително пищно. Думите да бликват като артериална кръв, като букет изкуствени цветя, излетели от ръкава на некадърен фокусник в най-неподходящия момент. Въпреки че в живота си съм аскетичен исихаст, не мога да разбера мънкащите автори-скопци с творби от 12 думи (с изключение на Erka! и sliver, които наистина Го могат):
Небе със цвят на керемида,
на челОто ми излезе гнида.
Ах, ти, гнидо, гнидо-ле!
Га я стиснах - тя умрЕ!
Това не е поезия, според мен. Читателят трябва да пропада, да се дави в текста, да намира все нови и нови входове към чужди светове, след всеки ред рикоширал в мекия му мозък. И да кълне лекомислеността си, когато най-сетне успее да изпълзи навън. Мокър, разрошен, с оголени зеници, като прекарал една малка вечност в бъчва с охлюви-вампири...
А за конкретното стихо... Аз не знам какво е живота. Може би защото не познавам въпросната Нея, която всъщност я няма... |
]
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.05.2017 @ 11:17:06
(Профил | Изпрати бележка) | по препечената филийка на изгрева
белите облачета леко се разтапят -
всяка сутрин денят започва един и същ
в рамката на прозореца...
никога не се отронва лист от календара на стената
никога не помръдва отсрещната стрелка
Хванати в Междувремието,
никъде по тази земя
и никъде по това небе,
заедно сме,
затворени в ленивия левиатан
на ума си;
и зад картината на стената
:)
(това е в светли краски заради фонтаните на бъдните рози и заради една моя мания :) |
Re: Изгубен в послеехото на твоята усмивка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.05.2017 @ 12:27:37
(Профил | Изпрати бележка) | Пармезанът на утрото по принцип не е за фотофобичното ми неб(ц)е. Дай да се скупчим около вечния, апоплектичен августовски залез на апокалиптичното небе... Уморените треви, тихият вятър, прояден от хищните песни на щурците и твоята коса галеща клепачите ми...
(Ние креем в помръкващ свят, а Великите Древни бавно започват да се размърдват в мегалитните си убежища. Времето им идва!) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 647
ХуЛитери: 6
Всичко: 653
Онлайн сега:
