автор: apostola

Ще хукна някой ден със вятъра
по тези улици слънчасали
да се нагледам на театъра
от фусти двойно урочасани.


Да ги разрошвам и блондинките
с косите светли и златистите.
И да ги гоня по градинките,
като пилотите по пистите.

Да вдигам прахоляк от кофите
и да измитам тротоарите.
Да пръскам на поети строфите,
на прозаици- мемоарите...

И да си направлявам вихрите
по улиците и площадите.
И с триковете- даже хитрите,
да се гордея със наградите,

че с вятъра пречиствам въздуха.
Събличам есенно дърветата,
че гоня с лекота и задуха,
надвиснал тежко над полетата.