автор: osi4kata

... и най-накрая всичко се подрежда
по правилния начин, може би,
защото ни зарежда със надежда -
дори да е напразна, тя крепи.
Помага ни да преживеем всичко,
да минем през най-тъмния тунел,
докато някой шантав чичко
на ужасите влакчето е взел
и управлява сляпо по трасето,
без даже да е влязал в коловоз.
И блъска във гърдите ни сърцето,
ще се взриви от ужас то,
но благата надежда тук запява,
приспива всичките ни страхове
и ето го - тунелът светва в бяло,
мирясва ужасеното сърце.
И чичкото пришпорва лудо,
на кьораво се движи тоя влак,
по някакво неземно чудо
ще оцелеем, после пак