На душата ти прекрачих прага-
в теб завинаги се аз вселих.
Искаш ли, или не искаш, драга,
аз пред теб пердето си свалих.
През прозореца ми да надникнеш
ти ще видиш моята душа.
И е време със това да свикнеш,
щото аз на теб ще разреша.
Нека си надничаме в душите,
за да няма тайни между нас.
Нека си наостриме ушите
срещу лоши приказки за нас.
Тъй животът ни ще бъде ясен,
като линиите ни на длан.
Няма кръгозорът да е тесен...
Пътят ще е с щастие постлан.