Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 654
ХуЛитери: 6
Всичко: 660

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: diogen
:: Marisiema
:: pavlinag
:: pastirka
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтасиндбад
раздел: Други ...
автор: libra

в едно далечно море
светеше златиста водата,
един рибар прибираше мрежата,
една мелодия разнасяше вятъра...
това беше нечия приказка,
някаква тъжна история,
а аз просто гледах отгоре
този рибар беше толкова самотен,
единственият който знаеше че той съществува
може би живееше много далече,
но тази земя е толкова малка,
един рибар седеше в лодката
някъде сред някакво непознато море,
небето се сливаше златно с водата,
аз не исках да зная какво го очакваше,
аз просто гледах отгоре
и мелодията ме разплакваше..


Публикувано от anonimapokrifoff на 15.05.2017 @ 08:22:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   libra

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 17:24:44 часа

добави твой текст
"синдбад" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: синдбад
от Hulia на 19.06.2017 @ 16:17:41
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Не за първи път усещам, че си поетеса-художник, извайваш с думи енергийни картини в етера сякаш...:)


Re: синдбад
от Tatuncho (lzahariev@abv.bg) на 16.06.2017 @ 22:17:53
(Профил | Изпрати бележка)
... Бил съм моряк
във някой от предишните животи...


Re: синдбад
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 14:19:31
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам откъде гледаш, но написаното е много красиво. Аз възприемам света чрез цветове. Запаметявам чрез цветови асоциации. Маркирам бележки и служебна документация с цветни маркери. Виждам дните различно оцветени. Приемам хората цветни. Отклонението е, за да ти обясня, че цветните ти стихове ме докосват. Точно затова ги виждам и усещам. Видях златистото слънце отразено във водата, видях отблясъците, видях златисто-синьото небе. На фона на тази безбрежност леко се люлее рибярят с малката лодка. Люлее се в хармония с вятъра.
Не зная защо мелодията те разплаква. Не зная дали той е самотен, но ми се иска да бъде щастлив облян в светлина, залюлян във вода. Много красиво стихотворение! С чувствен финал.
Ако си се наревала, слизай долу да си говорим. Здрасти, Слънчогледе :)))))))


Re: синдбад
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 15.05.2017 @ 15:09:04
(Профил | Изпрати бележка)
Смени море с гора, премахни всички очаквания и ела да плачем заедно в мразовитото предверие на самотата... Земята е толкова малка наистина, но как успяваме да сме толкова самотни, как...


Re: синдбад
от mariq-desislava на 17.05.2017 @ 07:34:32
(Профил | Изпрати бележка)
Обективен наблюдател на собствения си живот, де да можехме да го умеем всички.:) Прочитът ми както обикновено е неконвенционален и сигурно няма нищо общо с авторовата идея, но като ме напъна да го споделя и ей ме на.:)))