 |  в едно далечно море
светеше златиста водата,
един рибар прибираше мрежата,
една мелодия разнасяше вятъра...
това беше нечия приказка,
някаква тъжна история,
а аз просто гледах отгоре
този рибар беше толкова самотен,
единственият който знаеше че той съществува
може би живееше много далече,
но тази земя е толкова малка,
един рибар седеше в лодката
някъде сред някакво непознато море,
небето се сливаше златно с водата,
аз не исках да зная какво го очакваше,
аз просто гледах отгоре
и мелодията ме разплакваше..
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "синдбад" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: синдбад
от libra на 21.06.2017 @ 19:17:45
(Профил | Изпрати бележка) | да, енергийни картини са, за който може да ги види :)
благодаря ти :) |
]
Re: синдбад
от Tatuncho (lzahariev@abv.bg) на 16.06.2017 @ 22:17:53
(Профил | Изпрати бележка) | ... Бил съм моряк
във някой от предишните животи... |
Re: синдбад
от libra на 16.06.2017 @ 23:14:59
(Профил | Изпрати бележка) | хей, здравей :)
за моряците от предишни животи, поздрав с усмивка :)
и благодаря, че прочете моя синдбад :) |
]
Re: синдбад
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 14:19:31
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам откъде гледаш, но написаното е много красиво. Аз възприемам света чрез цветове. Запаметявам чрез цветови асоциации. Маркирам бележки и служебна документация с цветни маркери. Виждам дните различно оцветени. Приемам хората цветни. Отклонението е, за да ти обясня, че цветните ти стихове ме докосват. Точно затова ги виждам и усещам. Видях златистото слънце отразено във водата, видях отблясъците, видях златисто-синьото небе. На фона на тази безбрежност леко се люлее рибярят с малката лодка. Люлее се в хармония с вятъра.
Не зная защо мелодията те разплаква. Не зная дали той е самотен, но ми се иска да бъде щастлив облян в светлина, залюлян във вода. Много красиво стихотворение! С чувствен финал.
Ако си се наревала, слизай долу да си говорим. Здрасти, Слънчогледе :))))))) |
Re: синдбад
от libra на 20.05.2017 @ 22:44:47
(Профил | Изпрати бележка) | здрасти :) и аз така като теб възприемам света цветово и дните са ми в различни цветове и хората, имената също, всяка буква, всяка дума има определен цвят, цветове с най-различни нюанси, а когато са в стихотворение се получават цветови комбинации, като картина 2D, понякога има и форми 3D, тогава е като филм,все едно влизам в друга реалност, така пиша и чета от как се помня :) ..може би няма да е зле и някой ден да се опитам да нарисувам това което виждам..хм..
а за рибаря..и аз искам да е щастлив, това е една стара и невъзможна история, имаше преди много години един рибар, единственият, комуто познавах душата от друг живот.. където и с когото и да е сега, най-голямото щастие за мен е да е щастлив, нека всички хора по света да са щастливи
а това е един нереален стих дето всичко е златисто, като снимка през филтър, като да идва от друго измерение и трудно се коментира, знам, за това ти благодаря, че го коментира :)
п.п. и едно пояснение, от което текста ми ще изгуби от магията си, но аз да си кажа, за да няма недоразумения, може би сгреших със заглавието - това не е синдбад мореплавателя от хиляда и една нощ, това е малик ал кундузи наречен още синдбад - персонаж от една руска шпионска екшън поредица :) която гледах отгоре :)) ..имаше там подобна на тази дето описах златиста картина :)
ами ето, че взех та си обясних стихотворението :)
:) |
]
Re: синдбад
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.05.2017 @ 02:23:28
(Профил | Изпрати бележка) | Точно :))))) И при мен така с 2 и 3 Д-то :)))))
Наистина благодаря за пояснението. През цялото време докато четях никак, никак не ми се връзваше мореплавателят :)))) Не визуализирах него като типаж. Тормозеше ме този човечец Синдбад :))))) Отдадох го на смахнатото си въображение и шантавите си възприятия :))))))
Здрасти, Слънчогледе :))))))) Къде си бре. Да вземеш да изгряваш :))))) |
]
Re: синдбад
от libra на 15.06.2017 @ 20:50:46
(Профил | Изпрати бележка) | :) изгряла съм аз, за който ми вижда светлината :))
нещо много ми дойдоха хората напоследък и добрите и лошите, цялата тази глъч и врява изморява понякога :) и тогава си мълча..
:) |
]
Re: синдбад
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 15.05.2017 @ 15:09:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Смени море с гора, премахни всички очаквания и ела да плачем заедно в мразовитото предверие на самотата... Земята е толкова малка наистина, но как успяваме да сме толкова самотни, как... |
Re: синдбад
от libra на 16.05.2017 @ 22:26:01
(Профил | Изпрати бележка) | ние няма да плачем :) ето сега виртуално ще се пренеса при теб, ще седнем на един голям покрит с мъх камък покрай някаква река, под нас водата ще бълбука, ще просветват цветни камъчета, а гората наблизо ще шуми, ще прозвънва вятър и ще разказва приказка с хубав край :)
благодаря ти :) за коментара, за това че ме четеш и изобщо, благодаря..
:) |
]
Re: синдбад
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 17.05.2017 @ 00:41:35
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, че често го правя това и е точно както го описваш :) Само че вместо на камък, седя на обрасъл с мъх дънер и слушам как поточето в краката ми бълбука, преди август да е дошъл и да го лиши от живот. Гората шуми, авлигите пеят... Аха, и да повярвам в щастливия край...
Благодаря ти и аз ;) |
]
Re: синдбад
от mariq-desislava на 17.05.2017 @ 07:34:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Обективен наблюдател на собствения си живот, де да можехме да го умеем всички.:) Прочитът ми както обикновено е неконвенционален и сигурно няма нищо общо с авторовата идея, но като ме напъна да го споделя и ей ме на.:))) |
Re: синдбад
от libra на 17.05.2017 @ 23:18:18
(Профил | Изпрати бележка) | радвам се на всякакъв прочит, благодаря за коментара, мари-деси :)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 862
ХуЛитери: 5
Всичко: 867
Онлайн сега:
