Прости за тази пролет закъсняла.
За не полепнала по мене ароматна нежност.
За целувките пропуснати, които си мечтала
и за нощните очаквани копнежи.
Любовта е чудо - дълго го очакваме.
Тя като цветята дъхави - опиянява.
Чувстваме я със сърцата си във мрака.
Тя никога не се превръща в навик.
08.05.2017 г.
3535 Б.Алекс.
Петър Пенчев