автор: iren5

... в небето златното хвърчило,
към хоризонта свлича се.
Морето изписа с мастило,
цветно, като пътека
името му за последно.
А аз на пясъка написах пак –
„Обичам…“
Вълна след мен написаното
заличи безследно.
Небето, като дзен градина
цялата обви ме…
но в пейзажа липсва раковина…
Сама между морето и скалите
поставям я прилежно.
И чакам.
Нали съм бряг твой.
Нали съм пристан.
Неизбежно е...