автор: liulina

Пред вашите порти щом застана,
съм малка молеща прашинка,
изпълнена от своята прана
и в тишината се разливам…
Тежки и големи са вратите ви,
трудно ги отваряте за да засветя,
стоя до мравката в зелените треви
и протягам своето обятие приветна …
Ехото в мен изскърцва самота,
пълзи по рамото ми вопъл,
когато се затръшват вашите сърца,
а погледът ми винаги е топъл …
Сега оставям да почукате на мен,
да пожелаете китната ми порта,
защото не натрапвам своя ден
и не търся на славата ескорта …